Мирисната (одорипарната) или насоновата жлеза

Мирисната (одорипарната), или насоновата жлеза се намира на предната страна на последното коремно членче у майката и работничките. Тя може да се види лесно като бяло петънце при трепкащите с крилца на входа- пчели, щом те подбият надолу крайчеца на повдигнатото си коремче. Секретът на тази жлеза има голямо значение за живота и общуването на пчелите. Те са много чувствителни към миризмата на този орган на пчелите от своето и чуждите семейства. Те я долавят и на твърде голямо разстояние. Отделяната от насоновата жлеза миризма е специфична за пчелите от всяко отделно пчелно семейство и затова я различават добре при своите и чуждите пчели. Мирисната жлеза служи на пчелите за намиране източника на храната, за намиране на собственото жилище и за разпознаване на чуждите пчели. Когато пчелата приповдигне своето коремче и измъкне неговия край, започва да се изпарява секретът от показалата се жлеза и чрез размахването на крилете тя разпространява надалеч неговата миризма. Особено голям брой пчели правят това при влизането на роя в новото жилище Така те означават новото място, където пчелите от роя трябва да се съберат.

 

 

Състав на пчелното семейство

Състав на пчелното семейство

Далечните предшественички на обикновената медоносна пчела са били единично живеещи пчели. Впоследствие под влияние на изменилите се условия на съществуване те са при добили ново качество — обществената форма на живот, която им е осигурила голямо предимство в борбата за съществуване. Първоначално всички женски пчели са имали еднакво устройство и са изпълнявали еднакви функции. По-късно — в процеса на по-нататъшната еволюция на обществения начин на живота — възниква специализацията в работата на женските пчели като изгодно приспособление, което е осигурило по-съвършеното извършване на работата в пчелното семейство. От пчелите, отглеждани през лятото, в резултат на по-изобилно хранене са се получили женски форми с по-добре развита полова система и от тях са се обособили майките, а от по-оскъдно изхранваните през пролетта и есента — работничките. Така постепенно се е стигнало до развития в най-висша степен по лиморфизъм (многоформеност) при женските пчели, изразяващ се в рязко подчертаните разлики във функциите и устройство то на майката и на работничките. Успоредно с това разграничаване в устройството и работата на пчелите постепенно е от падало значението на отделните пчели и е ставала по-голяма ролята на пчелното семейство като цяло.

Пчелната майка

Майката по размери е най-голямата измежду всички пчели в семейството и затова по външен вид се различава лесно от работничките. При работничката в спокойно състояние крилете, напълно закриват коремчето, а при майката само отчасти. Майката в семейството живее до 5 и повече години. Без пчели тя може да живее часове, най-много 1-2 дни, а с 10—20 пчели и до остатъчно храна — 15—20 дни. Наскоро след оплодяването тя снася неголямо количество яйца, но след това постепенно увеличава своята производителност. Най-голяма яйценосност тя достига през втората година. Може да снесе до 1500, а по изключение и повече яйца на денонощие. От третата година повечето от майките намаляват количеството на снасяните яйца и затова пчеларите ги заменят с млади. Майката е в състояние да развие напълно своята яйценосна способност само в силно пчелно семейство и обратно, от нейната яйценосност в най-голяма степен се обуславя и силата на семейството. Високата производителност на майката се осигурява от особеното устройство на нейната полова система и от непрекъснатото й снабдяване от работничките с висококачествена и богата на белтъчни вещества храна — т. нар. млечице. През един яйценосен период добрата майка снася до 150—200 хиляди яйца. Тази продукция се осигурява от силно развитата полова система, която заема значителна част от дългото коремче на майката. Понеже в семейството майката има единствена задача да снася яйца, тя няма восъкоотделителни жлези и органи за събиране на храна –  кошнички на краката, –  а челюстите и хоботчето й са по-слабо развити от тези на работничката. Във връзка с изпълнението на ограничената задача да снася яйца и крилете на майката са по-слабо развити. Тя излиза рядко от кошера, а именно при ориентировъчния и брачния полет. Майките могат да излетят и в случай на роене. Майката е всъщност само един апарат за снасяне на яйца и се намира в пълна зависи мост от своите дъщери. Ако пчелите я хранят усилено, тя снася повече яйца. Намалят ли храненето, яйцеонасянето се понижава и дори се прекратява напълно. Майката не взема участие в отглеждане на пилото. 

Работички

Работничката е по-малка от майката и търтеите. Тя тежи към 100 мг, така че 10 000 работнички-пчели тежат 1 кг. По ради многочислеността си и във връзка с функциите си работничките играят най-важна роля в семейството. От тях зависи състоянието, жизнеността и продуктивността на семейството. Те създават всичките видове продукция — мед, восък — и извършват опрашването на селскостопанските растения. За да може работничката да извършва разнообразните работи в пчелното семейство, необходимо е организмът й да бъде съответно приспособен. И действително работничката има добре развито обоняние и зрение, необходими й за откриване на храна та, дълго хоботче за всмукване на нектара от цветята, голяма медова гушка за вместилище на събрания нектар, приспособления на крачката за събиране и пренасяне на цветния прашец, добре развити криле за летене и за вентилиране на жилището, жлези, изработващи млечицето за кърмене на личинките и за хранене на майката, восъкоотделителни жлези, изработващи восък за построяване на питите, жило за защита от враговете и т. н.

Продължителността на живота на работничките зависи от условията, в които те живеят и работят. През активния период, през време на напрегната работа, организмът на пчелите се изтощава твърде бързо. Поради това през лятото пчелата живее от 4 до 6 седмици. Пчелите, отгледани през втората половина на лятото и есента, живеят значително по-дълго – 8-10 месеца.

Преди е съществувало убеждението, че животът в пчелното семейство се управлява от майката и затова и досега мнозина я наричат царица; на нея са приписвали ръководна роля в размножаването и разпределянето на работата между, пчелите. Пчеларската наука установи точно обратното – на работничките принадлежи главната роля в семейство. Извън участието в отглеждането на развиващите се пчели работничките извършват всички работи в кошера и извън него: те регулират яйцеснасянето, контролират числеността на отглежданите работнички, търтеи и майки, те изгонват търтеите в безберитбения период, сменят негодната майка и изобщо извършват всички работи в семейството извън размножаването те хранят и топлят тичинките, изхранват семейството със събрания нектар и прашец, пренасят в кошера вода, изработват в организма си восъка за построяването на питите, защищават гнездото от всевъзможни врагове, чистят и проветряват кошера, поддържат необходимата в него топлина, замазват цепнатините и дупките с клей, складират, консервират и запечатват зимните запаси и т. н.

Общо устройство на медоносната пчела

Тъй като принадлежи към класа на насекомите, пчелата по своето външно и вътрешно устройство има много общи свойства с тях. В подробности обаче устройството на пчелата представлява много добър пример за приспособяване на един животински вид към условията, при които живее. Устройството и на майката, и на работничките, и на търтеите се намира в пълно съответствие с изпълняваните от тях функции.

Независимо от това, че работничката, майката и търтеят се различават доста много по своята форма и размери, в устройството на тялото им има и голямо сходство. По тази причина ще бъде описано по-подробно устройството на тялото на работничката, като се отбележат разликите в устройството на майката и на търтея.

Макар и малко, тялото на пчелата е доста сложно устроено и с редица приспособления, понеже и жизнените прояви в нейния организъм са не по-малко сложни. За удобство при изложението на анатомо-физиологичните особености на пчелата тялото й ще бъде разгледано по отделните органи и системи въз основа на свойствените на нейния организъм жизнени прояви.

Както при останалите насекоми, така и при пчелата тъканите са изградени от голям брой микроскопични дребни клетки.

Тялото на пчелата подобно на тялото на останалите насекоми и въобще на тялото на всички членестоноги е покрито с твърд щит, или външен (кожен) скелет. Външният слой на този скелет е мъртъв и съставен главно от хитин — вещество, твърде устойчиво на химикали и вредни външни влияния, едновременно меко и огъвливо. Този щит е най-твърдата и здрава част на тялото на пчелата и представлява неговата основа, подпора на меките вътрешни части. Той защищава вътрешните органи от външните вредни влияния – тласъци, удари, изсъхване, действие на различни вредни вещества и др. Кожният скелет образува сложна система от лостове за разнообразните движения на пчелата.

Устройство на трите телесни дяла

Глава и придатъци

Главата на пчелата представлява сплесната отпред назад триъгълна хитинена, кутийка с два отвора: отдолу – устен и отзад — тилен, през който минават хранопроводът, аортата, нервите и други органи. Вътре в главата е вместена най-важната част от нервната система –  над- и подглътъчният ганглий, които при пчелата заместват главния мозък; излизащите от тези ганглий дебели нервни снопчета към чувствителните органи, разположени върху главата; мускулите, задвижващи подвижните части на главата, както и жлезите, които отделят редица необходими за живота на пчелата вещества. На главата на пчелата се намират устните придатъци и хоботчето, очите и пипалцата.

Здравият хитинен щит на главите защищава разположените в нея органи и на първо място мозъка. Освен това работничката трамбува с главата си поставения в килийките цветен прашец.

По форма главата на майката и на търтея се различава от главата на работничката. Главата на майката е по-голяма и по-широка, горната й част е по-закръглена. Главата на търтея е почти сферична поради особено развитите сложни очи. Простите очи на работничката се намират на темето, на майката — по към челото, а на търтея — на челото.

Устни органи

Понеже пчелите се хранят с нектар, мед и, цветен прашец, устните им органи са приспособени за приемане на течна и твърда храна. На долния край на лицевата страна на главата се намира подвижната горна устна, а отстрани на нея — две масивни горни челюсти, които действуват в странично направление, една срещу друга. С горните челюсти пчелата хапе, гризе и хваща. С тях прогризва прашниците на цветовете, раздъвква восъчните пластинки при градежа на питите, изгризва градежа от восък по вътрешната повърхност на кошера и рамките, изгризва от дъската и разширява прелката, изнася различните нечистотии от кошера, при излизане от килийката прогризва капачето, с което е била запечатана, използува ги при отбрана, нападение и др. Периферно горните-челюсти при работничката са закръглени и съвсем гладки и поради това за разлика от осите и други насекоми тя не може да прогризва твърдата кожица на плодовете, за да смуче сок от тях.

Гърди и органи на движението

gardi-na-pcheliГърдите на пчелата се състоят от три членчета: преден гръд, среден гръд и заден гръд. Преден гръден е подвижно съединен с главата чрез тънка шийка от мека, еластична и гъвкава хитинена мембрана. Това позволява на пчелата да движи главата си на различни страни, което й е необходимо във връзка с нейната работа в кошера и в полето. Средния  и задния гръден са тясно свързани и образуват гръдната кутийка, съставена от горната и долната половина на съответните членчета, съединени подвижно. На границата между двете половини са прикрепени крилете. Към гърдите на насекомите освен крилете са прикрепени и крачката. Всеки гръден дял носи по една двойка крачка. За привеждане в движение на крилете в средния гръден са разположени много добре развити надлъжни и вертикални мускулни снопчета. Освен това през гърдите преминават хранопроводът, част от коремната нервна верига, трахейните стъбла и аортата.

За търсене на своята храна, за отглеждане на пилото, за защита от враговете и др. пчелата трябва да се движи – преди всичко да ходи и да лети. Органи на движението на пчелата са крачката и крилете заедно с мускулите, които ги привеждат в движение.

Криле

krile-na-pchelataЗа извършване на полетите пчелата има две двойки тънки прозрачни криле, които при трите пчелни форми имат еднакво устройство. Втората двойка е по-малка. В спокойно състояние предната двойка припокрива втората двойка криле. Крилете представляват прозрачни гънки от хитинената ципа на второто и третото гръдно членче. Те са усилени с надлъжни и напречни жилчици. В тези жилчици са вместени кръвоносни съдове, нерви и трахеи. Втората двойка криле на предния си край притежава кукички. С тях тя се закача със задния ръб на предните криле, за да се създаде устойчивост на полета. Полетът на пчелата се отличава от този на птиците.

predno-i-zadno-krilo

dvijenie-na-krilete

Коремче на пчелите

Коремчето при пчелите има различна форма: при работничката то е яйцеобразио, при майката — продълговато, а при търтея — широко и със заоблен край. Коремчето при работничката и майката се състои от шест ясно различими членчета, а при търтея — от седем. Коремните членчета имат една гръбна  част — тергит — и една коремна — стернит. Част от всяко членче припокрива част от следващото. Тръбната и коремната част от членчетата, както и самите те помежду си се свързват подвижно с еластична хитинена ципа, поради което коремчето на пчелата като цяло може да се свива и да се разширява, да се прегъва, да се скъсява и да се удължава. Възможността да се увеличава обемът на коремчето има голямо значение — разширяването е необходимо например при напълване да медовата гушка с нектар, при дишането на пчелата, при изпълването на дебелото черво на пчелата с несмлените остатъци от храната по време на зимуването. В коремчето на пчелата са разположени органите на кръвообращението, на дишането, на храносмилането, отделителните органи половите органи нервни възли. Коремчето извършва дихателните движения, които са добре забележими при уморените пчели непосредствено след завръщането им от полето. Коремчето на майката в зависимост от физиологичното й състояние може да има различни размери и обем. Увеличените размери на нейното коремче са резултат от силното развитие на яйчниците, особено през периода на усиленото яйцеснасяне. Когато яйцеснасянето се намали или се преустанови, намаляват се по обем и яйчниците, а с тях и самото коремче. От това майката става по-лека и способна да лети повече, както е случаят при роенето.

Восъкоотделителни жлеза

Восъкоотделителната жлеза е съставена от преобразувани клетки на кожата, намиращи се от вътрешната страна на четирите последни коремни членчета при пчелите-работиички (3,4,5 и 6 етернит). Многобройните каналчета на восъкоотделителните жлези завършват като сито върху така наречените восъчни огледалца— по две значително по-светли овални полета върху всяко от отделните коремни членчета с восъкоотделителни жлези. Всяка клетка на тези жлези отвън е снабдена с гъста мрежа трахейни капиляри — указание за енергична обмяна по време на восъкоотделянето. При живите пчели восъчните огледалца не могат да се видят, понеже всяка двойка восъчни огледалца се припокриват от задната част на стоящото пред нея коремно членче, образувайки по този начин така нареченото восъчно джобче. При току-що излюпените пчели восъкоотделителните жлези не са развити и затова първоначално те не отделят восък. Развитието на тези жлези е постепенно, с максимум между 12- и 18-дневната възраст на пчелите-работнички. Клетъчният слой на восъкоотделителната жлеза при съвсем младата пчела е 0,002 мм висок, докато на 17-ия ден — 0,05 — 0,06 мм, С остаряването на пчелите восъкоотделителните жлези преминават наново в недейно състояние. В клетките на развитите жлези се появяват мехурчета (вакуоли) с течен восък. Той преминава през порите на восъчните огледалца и в съприкосновение с въздуха се втвърдява и образува върху тях восъчни пластинки, които за разлика от восъка се топят при 71°С. Върху четирите двойки восъчни огледалца се образуват едновременно 8 восъчни люспици. Току-що отделеният восък има бял или бледожълт цвят, но постепенно в резултат на окисляване и в зависимост от степента на примесването му с прашец, клей, кожички и изпражнения от личинките става жълт, червеникав до кафяв.

Апарат за жилене. Жило на пчелите

jilo-na-pchelataЖилото на пчелата й служи за отбрана и нападение. В пчелното гнездо се съхраняват значителни запаси мед, които могат да привлекат не само пчели от чужди семейства, но и редица други животни (мечки, мишки, оси, мравки и др.) и хора. За защита на гнездото си пчелите са си изработили способността да жилят. Жилото на пчелата се намира в края на тялото й. То е сместено в задния сегмент на коремчето в една дълбока впадина. Докато пчелата е спокойна, жилото е скрито под последните коремни членчета. Исторически то произхожда от яйцеполагалото, което се среща при различни насекоми. То е, придатък само на женската полова система и затова се среща само при майката и работничките. Жилото е видоизменено яйцеполагало със специално предназначение. Състои се от един жлеб и две иглици — стилетки. Силни мускули посредством редица пластинки предават своето движение на двете иглици. Всяка игличка на края е назъбена. В основата на жилото са разположени две жлези — голяма и малка. Отровата се изработва от голямата жлеза. Секретът на малката жлеза служи за активизиране на отровния секрет. В непосредствена връзка с жилото е крушовидното събирателно мехурче на отровната жлеза. Самата жлеза се състои от тънка, дълга и многократно извита тръбица. Малката жлеза се състои от къса, леко извита тръбица. Нейният секрет се примесва към идващата от събирателното мехурче отрова. Най-голямо количество отрова се съдържа в 17—18-дневните пчели.

При жиленето пчелата подгъва коремчето си надолу и изкарва напред стилетките, които пробиват кожата и проникват в тялото на врага. В това време по жлеба в раната се влива отровната течност, която причинява болка и отичане на убоденото място. При ужилване на хора и животни пчелата не е в състояние да измъкне жилото си от еластичната им кожа, в която се закачват кукичките му. При опитите да го измъкне то се откъсва заедно с част от другите вътрешни органи. В резултат от откъсването на жилото и повреждане на намиращите се в близост и свързаните с него органи пчелата умира след 2—3 часа. При жилене на насекоми през твърдия щит остава цепнатина, из която пчелата изважда много лесно назъбеното си жило и не рискува живота си.

Хранителни вещества на пчелите

За да могат да живеят, да работят и да се размножават, пчелите трябва да се хранят с храна, в състава на която да влизат трите основни хранителни вещества — белтъчини, въглехидрати и мастни вещества. Освен това за храненето на пчелите са необходими още витамини и минерални соли.

Най-същественото вещество от тялото на пчелите са белтъчините. Те са строителното вещество на организма, необходимо за изграждането на тялото, за възстановяване на постоянно разрушаваните при работата органи, като материал за изработване на различните вещества, които се отделят от различните жлези на пчелите.

Богатите на белтъчини храни са необходими на пчелите, особено по време на усиленото отглеждане на пило и произвеждането на восък.

Въглехидратите влизат в състава на храната и на телесните запаси (захари, нишесте, гдикоген и др.), която се изразходва главно за получаване на топлина и мускулна енергия. Особено много въглехидрати са необходими по време на летенето на пчелите.

Мастните вещества, както и въглехидратите се изразходват за получаването на топлинна и мускулна енергия. Те се складират в мастното тяло на пчелата като запасни хранителни вещества.

Витамините регулират нормалната жизнена дейност на пчелата. Минералните вещества са необходими за живота и растежа на пчелите.

Основните източници на всички тези хранителни вещества за пчелата са цветният прашец и нектарът. Водата влиза в състава на тъканите на пчелата и е необходима при различните Реакции в организма (хидролиза, разлагане на по-висшите химични- съединения, йонизация и др.).

Мана

Освен нектар пчелите често използуват и други сладки сокове — мана, сладките отделяния от листните въшки и други насекоми. Тези насекоми се хранят със сладките сокове на растенията, които обитават, и отделят част от тези-сокове почти без промяна, оставяйки ги по листата във вид на капчици. Това е така наречената мана от животински произход. Освен това пчелите използуват и друга мана — медена роса, листен мед и др. Тя е продукт от чисто растителен произход — сладък сок, отделян при известни условия (топлина и влага) от листата и други нежни части на широколистните дървета (елхата, дъба, бука, ясена, кестена, клена, върбата, овощните дръвчета, лозата, леската, а понякога и царевицата) без каквото и да е участие на насекоми, и затова по своя произход и състав не се отличава много от нектара. Това отделяне е резултат от дейността на захароносните тъкани, които не се различават съществено от тъканите на нектарниците и медът произведен от такава мана, по състав е по-близък до нектарния мед. През едни години маната се отделя изобилно, през други – в малко количество, а в някои случаи изобщо не се отделя.

Мед

В гнездото пчелите преработват нектара в мед. Тази преработка се свежда до изпарение на излишната вода и до изменения в химическия състав на нектара. Към събрания в гушката нектар пчелата добавя слюнка, съдържаща ферменти, под чието действие той започва да се превръща в мед – процес, който завършва след поставянето на нектара в килийките. Главните съставни части на меда са захари и вода. В нектара, събиран от цветовете, се съдържа в най-голямо количество тръстена (цвеклова) захар (захароза). Под влияние на слюнчените ферменти тя се превръща (инвертира се) в плодова и гроздова захар. Освен захари в меда се срещат и сходните на тях декстрини. Захарите и декстрините съставляват по тегло ¾ от меда. Разнообразието в свойствата на меда зависи главно от растенията, от които произхожда нектарът, събиран от пчелите за преработване в мед.

Нектар

Нектарът, отделен от нектарниците на цветовете, съдържа главно захари (тръстена, гроздова, овощна и др.), а в малки количества – и някои органични киселини, азотни и минерални вещества. В нектара се съдържа освен това до 50 и повече процента вода. Съставът на нектара зависи от вида на растенията, от условията, при които е събиран. При растенията, които се опрашват от насекоми, той служи като средство за привличане на насекомите-опрашители – пчели, земни пчели .и др. Нектарът представлява за пчелите енергетичната въглехидратна храна и материал за изработване на меда.

 

Цветен прашец

Цветният прашец (полен) се състои от дребни зърна мъжките полови клетки на растенията. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаема целулозна обвивка, а във вътрешността си съдържат протоплазма, съставена главно от белтъчини (средно 20%), въглехидрати (до 20%), мазнини (4 до 15%), соли (3—5%) и витамини. В зрънцата прашец на някои растения се съдържат и сапонини, които ги правят отровни за пчелите. Отровен прашец за пчелите дават самокитката, чемериката, делфиниумът и др.

Някои видове плесени могат да се развият в неотровен прашец, който след консумиране от пчелите предизвиква при тях тежки и смъртоносни отравяния.

Цветният прашец представлява основният източник за белтъчно-минералното хранене на пчелите. Прашецът е особено нужен за изхранването на личинките и на пчелите-кърмачки. За събиране на прашец отиват около 30% от летящите пчели. Напролет през хубави и слънчеви дни в събирането на прашец може да се включат до 50% от пчелите-събирачки. Пчелите пренасят събирания от цветята прашец в кошничките на задните си крачка и го поставят в килийки наблизо до пилото. При това събиране те добавят слюнка към прашеца, а при складирането му в килийката му добавят мед. 

Мед и цветен прашец

Медът и цветният прашец в кошера съставляват хранителните запаси на пчелното семейство. Нормалното развитие на едно семейство може да се осигури само ако кошерът има достатъчни количества мед и прашец. Установено е, че едно силно семейство изразходва през периода на развитието си от втората половина на април до средата на юни) към 30 кг мед; през време на работата на пчелите за медосбора (втората половина на юни и юли) — 45 кг; през периода на есенното отглеждане . на пчели, с които ще зазими семейството (август, септември) – 12 кг; през периода на относителния зимен покой (октомври до средата на април) — 8 кг, или всичко — 95 кг. През димните месеци без пило консумацията на мед е твърде малка (за октомври, ноември, декември, януари и февруари) – – около 5—6 кг.

За нормалното съществуване на пчелите е необходима и вода. Самото тяло на пчелата съдържа голям процент вода -в мускулатурата 75,8%, в кръвта й над 80%. Пчелата губи постоянно вода при обмяната на веществата.

 

Вода

На пчелите е нужна и вода за пиене и преди всичко за приготвяне на кашицата от прашец и мед за кърмене па пилото, както и за произвеждането на млечицето. Кашицата-се приготвя с вода, а пчелите, които отделят млечице, консумират много прашец и пият повече вода. Водата е нужна особено през пролетта, когато постъпва по-малко нектар, и през лятото, когато пчелите нямат възможност да излитат при лошо време. В дни със слаба беритба или в безберитбени дни, особено ако времето е горещо и сухо, пчелите се нуждаят от го-леми количества вода. В такива случаи те започват да изразходват от запасите запечатан мед. С появяване на бертба пчелите задоволяват своята потребност по отношение на вода за сметка на течния нектар и принасянето на вода в кошера се преустановява. Според разхода дневно се принася от 50 до 200 г вода. Силни пчелни семейства с голямо количество пило изразходват до 300—400 г вода на ден. За да принесат такова количество вода, пчелите трябва да извършат от 8 до 16000 полета. Принасянето на вода се извършва от най-старите, пчели, които могат да се разпознаят по черния цвят вследствие оронването на космиците от гърдите и коремчето. По-голяма нужда от вода пчелите имат и по време на продължителен транспорт, особено през горещите летни дни.

През горещо време и при лоша вентилация пчелите принасят вода за разхлаждане на гнездото и за повишаване влажността на въздуха в кошера.