Мед

В гнездото пчелите преработват нектара в мед. Тази преработка се свежда до изпарение на излишната вода и до изменения в химическия състав на нектара. Към събрания в гушката нектар пчелата добавя слюнка, съдържаща ферменти, под чието действие той започва да се превръща в мед – процес, който завършва след поставянето на нектара в килийките. Главните съставни части на меда са захари и вода. В нектара, събиран от цветовете, се съдържа в най-голямо количество тръстена (цвеклова) захар (захароза). Под влияние на слюнчените ферменти тя се превръща (инвертира се) в плодова и гроздова захар. Освен захари в меда се срещат и сходните на тях декстрини. Захарите и декстрините съставляват по тегло ¾ от меда. Разнообразието в свойствата на меда зависи главно от растенията, от които произхожда нектарът, събиран от пчелите за преработване в мед.

Захарите от меда се усвояват почти напълно от организма на пчелата. Този факт има извънредно голямо, значение през зимния период, когато, както бе изтъкнато, пчелите са принудени да преживяват с месеци, без да се освобождават от остатъците.

Медът представлява основният източник на въглехидрати, отчасти на соли и главно за произвеждане на енергия за пчелата (особено за работата на мускулатурата — на първо място за летателните мускули). Работата на летателните мускули е в тясна зависимост от съдържанието на захар в кръвта на пчелата. При летящите в полето пчели — пчели събирачки — кръвната захар е 2—4%. При майката и домашните нелетящи пчели това количество е значително по-малко. Подготвящата се за брачен полет майка и младите пчели, на които предстои да излязат с роя, консумират усилено мед и повишават процента на захарта в кръвта си — предпоставка за предстоящата интензивна работа на летателната мускулатура.