Апарат за жилене. Жило на пчелите

Жилото на пчелата й служи за отбрана и нападение. В пчелното гнездо се съхраняват значителни запаси мед, които могат да привлекат не само пчели от чужди семейства, но и редица други животни (мечки, мишки, оси, мравки и др.) и хора. За защита на гнездото си пчелите са си изработили способността да жилят. Жилото на пчелата се намира в края на тялото й. То е сместено в задния сегмент на коремчето в една дълбока впадина. Докато пчелата е спокойна, жилото е скрито под последните коремни членчета. Исторически то произхожда от яйцеполагалото, което се среща при различни насекоми. То е, придатък само на женската полова система и затова се среща само при майката и работничките. Жилото е видоизменено яйцеполагало със специално предназначение. Състои се от един жлеб и две иглици — стилетки. Силни мускули посредством редица пластинки предават своето движение на двете иглици. Всяка игличка на края е назъбена. В основата на жилото са разположени две жлези — голяма и малка. Отровата се изработва от голямата жлеза. Секретът на малката жлеза служи за активизиране на отровния секрет. В непосредствена връзка с жилото е крушовидното събирателно мехурче на отровната жлеза. Самата жлеза се състои от тънка, дълга и многократно извита тръбица. Малката жлеза се състои от къса, леко извита тръбица. Нейният секрет се примесва към идващата от събирателното мехурче отрова. Най-голямо количество отрова се съдържа в 17—18-дневните пчели.

При жиленето пчелата подгъва коремчето си надолу и изкарва напред стилетките, които пробиват кожата и проникват в тялото на врага. В това време по жлеба в раната се влива отровната течност, която причинява болка и отичане на убоденото място. При ужилване на хора и животни пчелата не е в състояние да измъкне жилото си от еластичната им кожа, в която се закачват кукичките му. При опитите да го измъкне то се откъсва заедно с част от другите вътрешни органи. В резултат от откъсването на жилото и повреждане на намиращите се в близост и свързаните с него органи пчелата умира след 2—3 часа. При жилене на насекоми през твърдия щит остава цепнатина, из която пчелата изважда много лесно назъбеното си жило и не рискува живота си.

Самото жилене е резултат от рефлекторно-мирисни усещания на осезателни (притискането на пчелата) и зрителни усещания (бързи движения), звукови усещания (жалните звуци, издавани от някоя притисната пчела), които се предават по чувствителните нерви до централната нервна система, а оттам по двигателните нерви се предизвиква прегъване на коремчето и приближаване на жилото до кожата на .неприятеля. При опитите на пчелата да се отдели от кожата на ужиления бозайник жилото й се откъсва и тя не много след това умира. Болката от ужилването не се дължи на убождането от жилото, а на действието на отровата. Откъснатото от пчелата жило продължава в кожата своите самостоятелни рефлекторни движения, в резултат на което прониква все по-дълбоко в раната и влива в нея целия запас от отрова.

Пчелите жилят особено много, когато са в непосредствена близост до своя кошер. Когато събират храна вън от кошера, те жилят само при неудобен за тях допир. Мястото, което е ужилено, най-често се напада рефлекторно веднага от другите пчели. Подпушените пчели се подплашват и веднага напълват до крайни предели своята гушка и стават по-спокойни. Както е известно, така те по-малко жилят. Пчелната отрова се разрушава лесно от силни окислители (калиев хиперманганат и др.).

Насекоми и малки животни (мишки, птички и др.) умират бързо само от еднократно ужилване. Много чувствителен към пчелната отрова е конят. За него е смъртоносно ужилването на няколкостотин, а често и няколко десетки пчели. Поради това коне не бива да се оставят без надзор близо до кошери. Човек много по-лесно понася много повече ужилвания. Ужилването от повече пчели може да бъде опасно само за лица с болно сърце, или ако имат или са придобили свръхчувствителност към пчелната отрова. Пчелната отрова притежава и целебни свойства при ревматизъм, подагра, ишиас, артрити, миозити и др. Майката използува жилото си само срещу други майки.