Устройство на трите телесни дяла

Глава и придатъци

Главата на пчелата представлява сплесната отпред назад триъгълна хитинена, кутийка с два отвора: отдолу – устен и отзад — тилен, през който минават хранопроводът, аортата, нервите и други органи. Вътре в главата е вместена най-важната част от нервната система –  над- и подглътъчният ганглий, които при пчелата заместват главния мозък; излизащите от тези ганглий дебели нервни снопчета към чувствителните органи, разположени върху главата; мускулите, задвижващи подвижните части на главата, както и жлезите, които отделят редица необходими за живота на пчелата вещества. На главата на пчелата се намират устните придатъци и хоботчето, очите и пипалцата.

Здравият хитинен щит на главите защищава разположените в нея органи и на първо място мозъка. Освен това работничката трамбува с главата си поставения в килийките цветен прашец.

По форма главата на майката и на търтея се различава от главата на работничката. Главата на майката е по-голяма и по-широка, горната й част е по-закръглена. Главата на търтея е почти сферична поради особено развитите сложни очи. Простите очи на работничката се намират на темето, на майката — по към челото, а на търтея — на челото.

Устни органи

Понеже пчелите се хранят с нектар, мед и, цветен прашец, устните им органи са приспособени за приемане на течна и твърда храна. На долния край на лицевата страна на главата се намира подвижната горна устна, а отстрани на нея — две масивни горни челюсти, които действуват в странично направление, една срещу друга. С горните челюсти пчелата хапе, гризе и хваща. С тях прогризва прашниците на цветовете, раздъвква восъчните пластинки при градежа на питите, изгризва градежа от восък по вътрешната повърхност на кошера и рамките, изгризва от дъската и разширява прелката, изнася различните нечистотии от кошера, при излизане от килийката прогризва капачето, с което е била запечатана, използува ги при отбрана, нападение и др. Периферно горните-челюсти при работничката са закръглени и съвсем гладки и поради това за разлика от осите и други насекоми тя не може да прогризва твърдата кожица на плодовете, за да смуче сок от тях.

Горните челюсти при търтея са развити значително по-слабо, тъй като търтеите не изпълняват в семейството никаква работа с тях. При майката тези челюсти са по-добре развити и имат по едно остро зъбче на края. Майката с тях отваря като с нож ловко и бързо пашкулчето и стената на източника, преди да излезе от него. Освен жилото в борбата със съперниците си майката използува и челюстите си.

Зад горната устна и горните челюсти се намират редица придатъци, които в спокойно състояние се подгъват назад под главата. Тези придатъци служат за събиране на нектара и съставляват така нареченото хоботче на пчелата. То обгръща гъсто окосменото езиче. Хоботчето на работничките служи за всмукване на меда и за събиране на нектар и вода, но с него те дават храна при кърменето на личинките, приемат или предават донесения нектар и др. Пчелата владее своето хоботче до съвършенство. Когато тя спуска протегнатото хоботче вътре в цветчето, нектарът, който се намира в цветчето, отначало започва да се изкачва в хоботчето по капилярен път, а след това и благодарение на всмукателното действие на глътката. Събирането на най-малките капчици сладка течност става чрез ближещите движения на върха на езичето. С помощта на специални мускули тръбицата на хоботчето може да се разширява и да се свива. Когато се разширява тръбицата, в нея навлиза нектар, а когато се свива, той се изтласква към глътката. Тези ритмични движения на хоботчето може да се наблюдават в момента на събиране на нектара. При събиране на мед или на гъст сироп, чието предвижване в хоботчето е затруднено, пчелата разширява неговия диаметър. Преди да усвои съвсем твърди сладки вещества, напр. захар, пчелата най-напред ги разтапя със слюнка.

Дължината на хоботчето на пчелата има голямо значение, понеже при някои растения нектарниците на цветовете са доста дълбоки (напр. на червената детелина). Колкото по-дълго € хоботчето, толкова по-лесно пчелата може да използува нектара и от такива трудно достъпни цветове. Средната дължина на хоботчето на пчелата е 6 мм. Хоботчето на майката е по-късо — към 3,5 мм, а на търтея — около 4 мм. По-малката дължина на хоботчето при майката и търтея се дължи на това, че при тях то е изгубило значението на орган за събиране на храна.

Глава и устни придатъци на работничката, гледана отпред.

О — просто око;

Ф — сложно око

F — пипала

Lbr — горна устна

М — мандибули

Мх — максили

L1 — продължение на долната устна

G — езиче (по Zander