Цветен прашец
Цветният прашец (полен) се състои от дребни зърна мъжките полови клетки на растенията. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаема целулозна обвивка, а във вътрешността си съдържат протоплазма, съставена главно от белтъчини (средно 20%), въглехидрати (до 20%), мазнини (4 до 15%), соли (3—5%) и витамини. В зрънцата прашец на някои растения се съдържат и сапонини, които ги правят отровни за пчелите. Отровен прашец за пчелите дават самокитката, чемериката, делфиниумът и др.
Някои видове плесени могат да се развият в неотровен прашец, който след консумиране от пчелите предизвиква при тях тежки и смъртоносни отравяния.
Цветният прашец представлява основният източник за белтъчно-минералното хранене на пчелите. Прашецът е особено нужен за изхранването на личинките и на пчелите-кърмачки. За събиране на прашец отиват около 30% от летящите пчели. Напролет през хубави и слънчеви дни в събирането на прашец може да се включат до 50% от пчелите-събирачки. Пчелите пренасят събирания от цветята прашец в кошничките на задните си крачка и го поставят в килийки наблизо до пилото. При това събиране те добавят слюнка към прашеца, а при складирането му в килийката му добавят мед. Там прашецът е подложен на сложни биохимични “процеси (млечнокисела ферментация) и други промени. Под влияние на млечнокиселите бактерии една част от захарите в прашеца се превръща в млечна \ киселина, която е силно консервиращо средство. Трамбуваният и така консервиран в килийките цветен прашец, стига да не се овлажни и плесеняса, може да се запази в продължение на няколко години., Изчислява се, че за едно силно семейство са необходими около 20 – 30 кг прашец годишно. Три четвърти от това количество се събира през май, юни и юли. Основното смилане на цветния прашец се извършва в средното черво под действието на фермента протеза. Пчелите в младата си възраст се хранят с прашец и мед, а по-късно, когато станат събирачки и през зимата – предимно с мед.
Прашецът за пчелите е незаменим, особено през сезоните на активната им дейност, за поддържане на техния организъм, за произвеждане на млечице, восък, за приготвяне на кашицата за по-възрастните личинки и др. Няма ли достатъчно прашец в храната, настъпва смущение в работата и в живота на цялото семейство (теглото на пчелите намалява, майките престават да носят яйца, изхвърлят се личинките и яйцата от килийките).
Принасянето на прашец през есента е от извънредно голямо значение не само за запасяване в питите, но и за попълване на резервите в така нареченото мастно тяло на самите пчели, от което те черпят постепенно през време на зимуването. Това мастно тяло в по-голямата си част е поместено в коремчето на пчелата. Лете то е слабо развито, а през есента, когато пчелите се готвят за зимуване, клетките му са изпълнени с мазнина и белтъчни зрънца. Към края на зимуването, когато-пчелите започнат да хранят пило и да произвеждат млечице съдържанието на мазнините и на белтъчините в клетките на мастното тяло се намалява значително.
Тези най-нови научни данни показват от какво голямо значение е добрата паша от прашецодайни растения за развитието на пчелните семейства. Особено много прашец е необходим напролет, в периода на нарастване на пчелното семейство. При недостатъчно прашец семействата изостават в развитието си и остават слаби и непродуктивни. Ето защо на пчелите трябва, винаги да се осигурят достатъчни количества цветен прашец. При недостатъчно прашец пчеларите често прибягват до заместители (соево, памучено, ръжено, грахово, пшеничено брашно, сухи дрожди, мляко, яйца, казеин и др.), обаче досега не е намерено средство, което да може напълно да замести прашеца. В много случаи се наблюдава при недостатъчно прашец пчелите да започнат да събират и принасят вещества., които приличат на цветен прашец — дървесни стърготини, брашно, паспал от водениците, гъбни спори, дори и червен пипер от сергиите на пазара. Разбира се, нито едно от тези вещества не може да замести цветния прашец.
