Жените наистина плачат (2021)

Режисьорите Мина Милева и Весела Казакова стартираха своята филмова кариера с два силни документални филма за българското общество. В първия си Котка в стената се фокусираха върху българско семейство в Лондон. Филмът разгледа социалните класи в Англия и отблъскването на чужденците, които са винаги виновно, заподозрени и упреквани.

Соня (Мария Бакалова) е главната героиня, която се е заразила със спин, още при първите си връзки. Тя е в емоционален и психически стрес, заради това как да се справи с проблемите около влошеното здраве и с романтичния си живот, който е приключил точно в началото си. Тя намира най-голяма подкрепа в сестра си Лора (Ралица Стоянова), с която отношенията им не са от най-добрите. Постепенно фокуса на лентата пада върху членовете на голямото семейство, като например леля им Вероника (Биляна Казакова), която прекарва времето си в домакинка работа и гледа бебе.

Филмът обсъжда темата на еднополовите бракове, като вид либерални ценности, едновременно с което упреква патриархалните ценности, които все пак са традиционни за България. В трагикомедията се появяват най-различни сцени, които приливат между смях и болка, за да създадат дискомфорт у зрителя, като например лекар отказва прием на пациент, защото не е съгласен с неговите възгледи. На моменти филма изглежда като документален с призив към зрителя. В него има нетрадиционен микс от естетически сили, които като че ли имат за цел да разрушат сегашните стереотипи и социални структури. Отправя упрек към мъжете, неравенството между половете и до голяма степен е прибързан, оскъден разказ за да се подчертаят правата на жените и да се създаде политическа сатира.