Уроци по немски (2020)

На Никола не му харесва живота в България и взема решение да се премести в Германия. Освен дребните битовизми, той иска да загърби и ако може да забрави миналото, започвайки един по-добър нов живот. Преди да направи това и ако иска да изостави всичко, което до сега е градил, трябва добре да преосмисли решението си. Понякога няма връщане назад. Дори само един жилищен кредит в Германия означава, че следващите 20 годни няма връщане назад. Ако за 30 години в България е стигнал до задънена улица, дали в Германия няма да се случи същото? Никола започва бавно да преразглежда не само решението си, но и миналото – всички грешки и неправилни стъпки, които са го довели до този съдбоносен момент. Дали винаги държавата е виновна за всичко? Ако е така, нейната смяна би трябвало автоматично да реши проблемите му. Но ако народа е виновен да състоянието на държавата си, то той е част от този народ. Да не би кармата или лошата поличба да се пренесе в Германия и тя да е основно върху него? Никола добре осъзнава, че не е взел най-правилните решения и то не веднъж. Несгодите на човек не се дължат на грешките, а на порочните практики, които присъстват всеки ден в ежедневието ни. Все още има любими хора, за които иска да остане в България, има и такива, с които иска да се помири, и такива, които иска да забрави. Всеки един от нас е в това положение, но не напуска страната си. Какво решение ще вземе Никола и дали този път ще е правилното?

За Павел Веснаков филмът донякъде е личен погледа на обществото в страната ни и от части е базиран на неговия живот. В него той посочва всичко, което харесва и не харесва. Той не иска да спекулира, че е “по действителен случай” за да вдига рейтинга на филмът, но като цяло е базиран на всичко, което се случва в страната ни. Мнозина биха казали, че България е една от най-неразвитите страни в Европа, а дори може да се сравни с някои азиатски държави. Тога го казват фактите, защото от 90-та година до сега, България е намаляла с близо 50%. Като завършек може да се добави въпроса, защо толкова много български филми обсъждат начина на живота на обществото ни, а не както холивудските продукции, които са на 100% измислени с никакъв досег с реални събития?