Сбогом, Джони (2020)

Историята се развива в България, страна белязана от бедност, която от своя страна носи несъмнено редица социални проблеми: престъпност, беззаконие, кражби и ражда всякакви сенчести личност или казано с жаргон – всякакви откачалки. За главния герой Кранки трудно би било да се каже, че има щастлив живот. Съдбата му предопределя път, който никой не би избрал. Хванат в капана на кризисната реалност, единствено борбата го кара да се чувства жив. Дали поради грешна стъпка или въпрос на патова ситуация, той ще влезе в затвора, а затворите по тези ширини никой не излиза психически здрав. Митовете и легендите, които се носят, не звучат приятно за разказване, но всеки сам може да се досети за тях. За щастие Кранки намира спасение в Джони, който му обещава футуристично спасение, като инсценират самоубийството му. Като че ли Кранки няма друг избор, приема и за добро или лошо, всичко това се случва. След един ден Кранки вече не съществува, но е жив. Без да е предвидил последствията, трябва да живее като фантом: човек без личност, име, история и всичко това може би щеше да е прекрасно преди няколко столетия, но в сърмения свят това си е чисто самоубийство. Освен че се превръща в роб на Джони, все едно си е продал душата на него, както са направили много други.

Това е българския вариант на Дух в броня, със същата идея, но не е фантастика. Засегнати са не конкретно бедността, а по-скоро погрешните модели на подражание, липсата на посока, като например загуба на духовния живот. Според режисьора всеки от нас е поставен пред този избор, между доброто и злото, защото това е избора на цивилизацията.