Рибена кост (2022)

Когато на плана е намерен умираш делфин, около случая се преплитат девет различни истории и нито една от тях с нищо не помага на животното от  изчезващият вид. Никой не е в състояние да му помогне. Оказва се, че всеки един от героите е потънал в своите лични проблеми и игнорира всичко, което не го засяга пряко. Дали ѝ деветте случая са лош късмет или такива съвпадения не са случайност?

Във филма Иво е концесионер, който иска да се проведе разследване, защо делфина е прострелян, но никой от плажуващите не иска да си разваля почивката, опасявайки се, че ще може да бъде натопен. Полицаите не са  свикнали да поема отговорни задачи, а още по-малко техните началници. На по-годните етажи на закона понятието работната етика не съществува. Между всички засегнати около случая се разразява война, а Иво е принуден да се откаже от желанието си закон и справедливост.

Филмът отразява други аспекти на българския народ – докато всичко българско бива посрещнато възторжено, то реалността е съвсем различна. Няма нация, народ или държава, която да е най-умната, красивата и едновременно с това и с най-велика история. По-скоро има народопсихология с цел единство и предпазване от чуждо влияние. Докато се прехвалва българското, се омаловажават по-важни неща, които ни лишават от прогрес във всички аспекти – технически и културен.

Опитите да опишем българския бит и култура като примерен, не са изцяло реалистични. Финансовите проблеми и лошия живот са въпроси, към които общественото отношения е особено изострено. То поражда негативизъм до такава степен, че често се проявява апатия към каквото и да е било. Поради група предпоставки хората проявяващи безразличие към останалите, живеят по-лесно. Докато стремежът към него нараства, то бива извисявано като някаква “ценност” за оцеляване от рода “гледай само себе си.”