Български кораб потъва в бурно море (2022)

Петьо е на 7 години, с нетърпение чака да порасне и най-вече брои дните до началото на първата учебна година. Един ден научава от майка си, че неговият баща е заминал за чужбина, а той трябва да се премести временно на село. Там се сприятелява с Филип. Двете деца са изправени пред истините, които предстоят да открият.

Детското българско кино макар и да е оскъдно, ако трябва да споменем за неговата необходимост, то е не по-малко значимо. След “Случаят Кюри” последва “Случаят Тесла” – четири години по-късно (вероятно и заради пандемията), а в същата година като част от киното, отправено към по-малката аудитория е този филм. Някои смятат, че създаването на детското кино е дори по-трудна задача, тъй като режисьорът трябва да се върне отново в детските си години. Докато модерното кино се изпълва все повече с цинизми, то филмите за малките зрители трябва да бъдат чисти, защото децата не могат да приемат лъжата. Освен това в тях трябва да открият своите модели на подражание, герои, мечти, сбъдването на които трябва да е съпроводен с подходящи идеали като упоритост и стремеж, които да бъдат поднесени по правилния начин, например под формата на кураж, смелост и храброст. В тази продукцията обаче те няма да видят своите мечти, нито своите сънища, а той има за цел да представи тяхната реалност, за да могат този път те да са главните актьори. Представен под формата на лично емоционално преживяване, детска игра, в която бавно се появява пътя към важните и значими неща в живота. Те са неизбежни, понякога идват когато най-малко ги очакваме, а друг път колкото и да ги очакваме, пак се оказваме неподготвени. Както се подразбира от анонса, бащата на Петьо никога няма да се върне от чужбина и това е една от болезнените истини, които престои да научи. Въпреки тъжния сюжет, филма едновременно с това помага на зрителите, как да приемат реалността и им даде сили да продължат напред, защото винаги има напред – по-напред от мечтите, отвъд границите, които е поставил нашия разум.