Изгубената история на електромобила - Част 1
Изгубената история на електромобила - и какво ни казва тя за бъдещето на транспорта. Какво беше преди ерата на колите? В първата част ще разгледаме за конете, които някога са били основния двигател на транспорта.
Всички части на статията
Част 1: Изгубената история на електромобила
Част 2: Войната между електромобила и безвизовия двигател
Част 3: Без зависимост от петрол и нови перспективи за кола, задвижвана от електричество
Част 4: Батерията – бензина на електромобила и новото гориво
Част 5: Новите опасности, събирането на данни и проследяването на всеки автомобил
За всяка епоха, която се сблъсква със замърсяване, катастрофи и задръствания, транспортното решение за от следващото поколение изглежда очевидно – но същите проблеми се връщат отново.
През 1890-те години най-големите градове на западния свят се сблъскват с нарастващ проблем. Превозните средства, теглени от коне, се използват от стотици години и е трудно да си представим живота без тях. Но с увеличаването на броя на тези превозни средства, през 19 век недостатъците на използването на коне в гъсто населените градове стават все по-очевидни.
По-специално, натрупването на конски тор по улиците и свързаната с него миризма не могат да бъдат пропуснати. Към 1890 г. по улиците на Лондон се движат около 300 000 коня, а в Ню Йорк – над 150 000. Всеки от тези коне произвеждал средно по 10 кг. тор на ден, както и около литър урина. Събирането и извозването на хилядите тонове отпадъци от конюшните и улиците се оказва все по-трудно.
Проблемът се е трупал в продължение на десетилетия. През 1857 г. редактор на вестник в Ню Йорк заявява, че “с изключение на много малко улици, всички улици са една маса от воняща, отвратителна мръсотия, която на някои места е натрупана на такава височина, че ги прави почти непроходими за превозни средства”. Освен че въздухът се изпълва с ужасна смрад, изобилието от конски тор превръща улиците мръзни след всеки дъжд.
Всичко това е вредно за общественото здраве. Статистиката на здравния съвет в Ню Йорк са установили по-високи нива на инфекциозни заболявания в жилищата и училищата, разположени на 15 метра от конюшните, отколкото в по-отдалечените места, съобщава New York Times през 1894 г. Според едно от изчисленията от началото на века 20 000 нюйоркчани умират годишно от “болести, които летят в прахта”, което е ясно доказателство за опасностите за здравето. Осен това смъртността на конете е също фактор за заболяванията. В Ню Йорк за една умират около 15 000 коня.
Парадоксално е, че появата на парния локомотив и изграждането на междуградски железопътни връзки, започнало през 30-те години на XIX век, са увеличили този проблем. По-бързият и по-ефективен транспорт между градовете е увеличил търсенето на бърз транспорт на хора и стоки в тях, което е изисквало по-голям брой превозни средства, теглени от коне. “Зависимостта ни от коня нарасна почти паралелно със зависимостта ни от парата“, отбелязва един наблюдател през 1872 г. Резултатът е повече коне, повече тор – и постоянно нарастващо задръстване. През 1870 г. един наблюдател пише, че Бродуей в Манхатън е “почти непроходим” в някои часове на деня.
Замърсяването, задръстванията и шумът бяха само най-очевидните прояви на една по-дълбока зависимост. През октомври 1872 г. в Северна Америка избухва епидемия от конски грип, която прави всички коне и мулета неработоспособни в продължение на няколко седмици, което е ярко напомняне за зависимостта на обществото от животинската сила. Вестник “Ню Йорк Таймс” отбелязва “изчезване на каруците, експресните вагони и общите превозни средства” от улиците. “Настоящата епидемия ни изправи лице в лице със стряскащия факт, че внезапната загуба на конския труд би дезорганизирала напълно нашата индустрия и търговия“, отбелязва вестник “Нейшън”. “Конете и конюшните са колела в нашата голяма социална машина, чието спиране означава вреда за всички класи и условия на живот, вреда за търговията, селското стопанство, търговията, социалния живот“.
Въпреки това обществата от двете страни на Атлантическия океан продължават да стават все по-зависими от конете. Между 1870 г. и 1900 г. броят на конете в американските градове нараства четири пъти, докато човешкото население се удвоява. В края на века на всеки 10 души във Великобритания се пада по един кон, а в САЩ – по един на всеки четирима. Осигуряването на сено и овес за конете изисква огромни площи земеделска земя, което намалява площта за отглеждане на храна за хората. За изхранването на 20-те милиона коне в САЩ е необходима една трета от общата обработваема площ, докато 3,5 милиона коне във Великобритания отдавна разчитат на вносен фураж.
Конете са станали едновременно незаменими и неустойчиви. За привържениците на една новопоявила се технология решението изглеждало очевидно: да се отърват от конете и да ги заменят със самоходни моторни превозни средства, известни по онова време като карети без коне. Днес ги наричаме автомобили.
През последните години този преход е цитиран като доказателство за силата на иновациите и пример за това как прости технологични решения на привидно неразрешими проблеми се появяват точно когато са необходими – така например няма нужда да се притесняваме за изменението на климата. Но вместо това тя трябва да се разглежда като предупреждение в друга посока: че това, което днес изглежда като бързо решение, може да се окаже, че ще има утре ще има далечни и непредвидени последици. Преминаването от коне към автомобили не беше толкова чисто и навременно технологично решение, колкото можеше да изглежда, защото автомобилите промениха света по най-различни непредвидени начини – от географията на градовете до геополитиката на петрола – и създадоха много собствени проблеми.
