Изкуството да падаш (2022)

Борислава e на 17 години и става жертва на насилие. Преживяването на шокиращия индиецът не е лесно, особено за момиче, което няма баща. Тя започва бавно и трудно сближаване със своята майка. Изправена пред следващия си период от живота, в който ѝ престои да се превърне от момиче в жена, тя трябва да се научи да поема своите отговорности и в това число тези, които ѝ носят щастие. За да направи това, се записва на курс по джудо. Именно спортът, който е по-рядко желан от момичетата, я учи на себеотрицание, разграничаване на приятното от необходимото и чертае характера на една пораснала жена.

Филмът не е спортен и не засяга конкретно джудото, а те се използват като символ на предизвикателството и дисциплината. Сходството между бойните изкуства и реалния живот не в това да побеждаваме противника, а да знаем как да падаме. Силен не е този, който не пада, а този, който пада и пак се изправя. Героинята трябва първо да пребори своя личен вътрешен глас, да избегне падението, което е възможно само с мотивация.

Паралелно на трудния избор и силната жена, филма изразява търсенето на щастие в съвременните му форми – илюзията в красивия живота като на филм, който също си има цена. Тази цена в някои случаи е не просто падения, а да се откажем от това, да бъдем себе си.