Машина за разбиване (2025)

Биографичен филм за двукратния шампион на UFC Марк Кер (Дуейн Джонсън). Той има успехи като кечист, но пропуска шанса да се класира за Олимпийските игри през 1996 г., преминава към смесените бойни изкуства. Въпреки първоначалния скептицизъм, той бързо се утвърждава като доминиращ кечист печелейки няколко титли. Кер първо трябва да си извоюва име, но с дисциплина и решителност той не само печели първите си битки, но и изненадващо бързо се превръща в спортен феномен. Но неговото превъзходство се превръща в проблем за организаторите, тъй като бързите му победи с нокаут почти не оставят място за доходоносни рекламни паузи. За да го забавят, някои от най-ефективните му техники, сред които и страшният му удар с глава, са забранени. В същото време Кер се бореше с вътрешни демони: спорта, който до изстисква физически го довежда до зависимост от болкоуспокояващи, които му позволяваха да продължи да се бори – дори и със счупена ръка. Филмът проследява живота му по време на най-бляскавия му период в UFC, период, изпълнен с победи и вътрешни борби. Когато обаче постига слава, той се сблъсква с много по-трудна битка: зависимостта. Не само кариерата му започва да се проваля, но застрашават и личния му живот с жена му Доун (Емили Блънт).

Чрез изкачването му в света на UFC и борбата му да намери любовта, историята улавя емоционалното и физическото му пътуване, изобразявайки тъмните страни на успеха. Филмът е базиран на истинската история, документирана в документалния филм на Джон Хайамс от 2002 г.

Базиран на истински събития: на историята кечиста Марк Кер, родения през 1968 г. Бас Рутън, един от истинските треньори на Кер, играе себе си във филма. Още през 2002 г. по HBO излезе документалният филм Smashing Machine – Ultimate Extreme Fighting, който проследяваше не само бойната кариера на Марк Кер, но и зависимостта му от болкоуспокояващи. Тъй като Кер разполагаше с определен арсенал от специални „оръжия“, за да приключи бързо един бой, неговите запазени марки (като удари с глава и колена в главите на противниците) бяха забранени в турнирите, за да продължат боите по-дълго за публиката.