Защо обичам лошото време (2024)

Филмът ни прехвърля в живописната атмосфера на крайморски град, където сред тропота на пролетния дъжд, неочаквано се срещат Ирина и Борис. Тъй като преди десетилетия тук са прекарвали безгрижните лета, сега се чувства привлечени от носталгията към детските години и тяхното приятелство.  Движейки се из познатите улици, връщайки се към общите си спомени, те си припомнят отдаван забравените емоции и чувства. Мокрите улици, пясъка и морето, което не е така претъпкано, както през лятото, са само атмосфера, в която те преосмислят миналото, а бурните емоции стават все по-неизбежни, оказвайки се във вихъра на спомените. Това обаче не е съвсем типична романтична история, защото подобно на всеки български филм, в нея не липсват трудния живот. И на двамата им предстои да се сблъскат с обстановката на настоящето и на усложненото си бъдеще. По повърхността на историята, са скрити някои истини, за които сивото небе и мъглите на хоризонта, малко по-малко започват да загатват на зрителя. Докато всеки крие по нещо от другия, всъщност докато не споделят собствените си тревоги, тяхната среща губи смисъл. Борис очаква да замине за чужбина, а Ирина крие нещо, заради което стои в този град от няколко години. По всичко личи, че и на двамата плановете няма да се изпълнят. Но идва и въпросът – дали бъдещето, което са планирали им харесва? Те стремят ли се към него или нямат алтернатива? Трейлъра на филма много добре загатва за това, с крайната реплика за любовта, без която сме скитници. Може би е време да престанат да бъдат такива.