Битка след битка (2025)

Преди 16 години групата за съпротива, наречена „French 75“, освободи на един път 200 затворници от лапите на безскрупулната американска служба за мигранти. След това групата от съпротивата изчезва от сцената, след които е Боб (Леонарди ДиКаприо). Днес Боб е обзет от параноя, защото се страхува, че бившият полковник от службата Стивън (Шон Пен) все още го преследва и иска да отмъсти, като отнеме живота му.

Притеснението му изглежда основателно, защото днес Стивън е напълно изгубен и е част от крайнодясната расистка милиция – и е насочил вниманието си към дъщерята на Боб, Уила. Заедно със старите си другари се заема да се изправи срещу екстремисткия полковник.

Филмът на Пол Андерсън ще ни потопи в един завладяващ и сложен период от музикалната и социалната история. Съобщава се, че сюжетът ще се фокусира върху бурната джаз сцена през 40-те години на ХХ век – време, когато джаз музиката е в своя апогей, но също така е белязана от влиянието на престъпността организации.

През това десетилетие джазът не само доминира в радиата и концертните зали, но и се превръща в ключов играч в подземните нощни клубове, работещи под закрилата на престъпни фигури. Втората световна война и разрастването на мафиите в различни градове на САЩ ще бъдат само фона на един завладяващ разказ.

Филмът съчетава екшън, напрежение и изкупление, докато Боб се бори да спаси дъщеря си и да се помири с миналото си.

Филмът е базиран на романа Vineland, публикуван от американския автор Томас Пинчън през 1990 г. Действието в книгата се развива по времето на преизбирането на Роналд Рейгън през 1984 г. и чрез няколко герои проследява промените в американското общество между 60-те и 80-те години на миналия век. Филмовата адаптация пренася действието в настоящето, в 2020-те години.

Режисьорът Пол Томас Андерсън започва работа на филма цели 20 години по-рано. Първоначално целта му е да създаде екшън филм с автомобилни преследвания. На всеки две-три години той се връща към историята. Същевременно иска да адаптира и книгата на Пинчън. В крайна сметка той “открадна” (с разрешението на автора) частите от романа, които му харесват най-много.