Коледата на Андерсен

Докато най-красивия празник Коледа е точно зад ъгъла, десетгодишната Стине пристига в едно тихо градче, след като се качва незабелязано на минаващ влак. Измръзнала, уплашена и без място където да отиде, тя влиза на пръсти в дома и малката работилница на Андерсен, възрастен обущар, чийто живот е станал толкова износен и безцветен, колкото и обувките, които поправя. Някога изпълнен с надежда, Андерсен отдавна е престанал да вярва в Коледа, в чудеса и в хората. Но Стине влиза в неговия свят като искра в мрачна зима – бунтовна, палава и жизнерадостна. Смехът ѝ изпълва прашната работилница, но под смелата ѝ усмивка се крие дете, което копнее за това, което е загубило: дом, топлина и нежната прегръдка на Коледа.

В тишината на старата къща, сред скърцането на дъските, аромата на кожа и меката светлина на свещите, нещо започва да се променя. Две самотни души – една малка и една стара – бавно отварят сърцата си една към друга. Това, което започва като случайно събитие, се превръща в връзка, която никой от двамата не е очаквал – в приятелство, изтъкано от доброта, кураж и малките чудеса, които само Коледа може да донесе.

“Коледа на Андерсен” е нежна приказка за намирането на светлина след мрака, за преоткриването на надеждата, когато тя изглежда завинаги изгубена и за това как дори и най-малкото сърце може да освети най-големите сенки. Тя ни напомня, че коледните чудеса са реални – и понякога те пристигат, когато най-малко ги очакваме, носени от стъпките на едно дете. Понякога едно дете може да донесе повече светлина от всички коледни лампички на света.