Клопка (2024)

Филмът разказва историята на Божека, самотник, който води отшелнически начин на живот, но в малко по-модерен вид. Той е напълно в хармония с животните и природата, като в това число има собствен малък зоопарк. Въпреки че няма особено много контакти, но за разлика от повечето хора, има доста по-голямо чувство за достойнство, което смее да защитава. В този ред на мисли може да се вмъкне поговорката Да имаш или да бъдеш. Твърде често се случва, че тези, които имат забравят най-важното в живота – не какво си постигнали, а в както си се превърнали. От друга страна, тези, които искат да бъдат, игнорират материалния свят, поради което в хорските очи възникваъ въпросите когато нямаш нищо, какво сити или как може да бъдеш, когато нямаш нищо. Божека не изпуска от поглед идеите за достоен човешки живот, които в един момент се сблъскват с тези на местен милионер. С помощта на кмета, бизнесмена намира лесни пари в това да създаде хранилище за ядрени отпадъци. Парите, които ще натрупа, са за сметка на здравето на съгражданите му и малка локална екологична катастрофа. Божека обаче се оказва единствения човек, който се опитва да спре плановете на бизнесмена.

Въпреки, че филмът е драма, в него напрежението постепенно се увеличава. Въпроса с достойнството се разглежда от гледната точка на отговорността, защото те имат много общи точки. Достойния живот се характеризира със загриженост за бъдещето, с това да бъдем полезни за останали, а да не живеем напразно само за лично щастие. Съвременния свят, който се гради само на удоволствия, като хедонизъм, се отнася безумно с всичко, от което не извлича ползва. Всъщност такава култура се ражда от идеята за свободата – когато човек си върши работата, в личен план е свободен да прави каквото си иска. Именно за това, съвременния човек става все по-безразсъден – здравия разум и морала не му носят пари, дивиденти и в тях няма никакво материално облагодетелстване. В следващите десетилетния вината върху изчезването на някои животински видове и екологичните проблеми ще се стоварва върху минали събития и личности, което ще бъде претекст на оправдание. Ако продължаваме да се държи хищнически към природата и безумно експлоатираме нейните ресурси, ще трябва да се сблъскаме с непреодолими последствия, които могат да доведат до нашата гибел.