Във Ферари Адам Драйвър е сила на стомана, асфалта и смъртта
Ревю на филмът Ферари.
През цялата си кариера Майкъл Ман се занимава с порочните личности на мъжете поставени пред големи предизвикателства. Това от своя страна го прави идеален избор за разкриване на несъвършенствата на Енцо Ферари – човек, който е живял, за да спечели състезанието на живота си. Независимо дали става дума за рекорд за скорост, който държи толкова високо, че застрашава другите или за спецификациите на автомобила, които постоянно ъпгрейдва, за да получи половин секунда предимство пред останалите, Майкъл Ман рисува образът на човек, който никога не е доволен. Героя много добре осъзнава, че само секунда го дели от катастрофата. Състезанието на Ферари не е само физическо, но и в неговия ум. То се усеща и вибрира през целия филм и създава усещане на къде отива то и че скоро може да доведе до трагедия.
Това е драма за човек, който с все сили удържа курса на живота си, жонглирайки с личните и професионални проблеми. Въпреки че не е явно представено, действията вървят към катастрофа. Животът и стремежа на Енцо са представени като едно високоскоростно превозно средство, което той просто се надява да не катастрофира.
Докато в град Маранело, като че ли времето е спряло, кой ли би предположил, че извън него следвоенният бум на Италия се засилва. В близък град свещеник се обръща тържествено към паството, много от които са работници в автомобилна фабрика, и им казва, че ако Исус живее по тяхното време, той нямаше да бъде дърводелец, а металообработвач. Природата на метала, размишлява свещеникът. “Как може да бъде усъвършенстван и оформен с вашите умения в двигател с мощност, който да ни ускори по света.” Колите и състезанията тук са религията.
Адам Драйвър прави страхотно изпълнение на ролята на Ферари, което е много вероятно да бъде отхвърлено поради неубедителния му италиански акцент. Може би ще ви напомня на Домът на Гучи, игнорирайте го и се възхищавайте на деликатния подход на Драйвър, който прави за да хуманизира човек, който изглежда неразгадана енигма. Редуват се сцени, които могат да се нарекат човека и машината. Ферари е представен като безмилостен и безскрупулен гений, но той също така търси съвет от мъртвия си син и е представен като героя на своя народ. Странно ли е, че във Ферари се усеща полъха на съвършенството?
Както често се случва във филмите на Ман, напрежението води до емоционална дистанция. Почти всички в света на Ферари са за еднократна употреба – шофьори, любовници, служители и т.н. Шофьорът забелязва как Ферари се опитва да задържи любовта си в живота си най-вече към двете жени: съпругата му Лаура (Пенелопе Крус) и любовницата му Лина, от която има дете. Наскоро той е загубил сина си от Лаура, което го затрупва със скръб, която витае в целия филм, особено в зашеметяващото изпълнение на Пенелопе Крус като жена, на която ѝ е писнало от ледената дистанцираност на съпруга й. Ако Адам Драйвър е студената стомана на “Ферари”, Пенелопе Крус е огънят, който се разгаря в двигателя на този филм. Това е едно от най-добрите изпълнения на една от най-добрите актриси на своето поколение.
Действието на “Ферари” се развива през 1957 г., когато главният герой наближава 60-те и се бори да запази влиянието си върху индустрията, в която е направил революция. Той е герой в Италия, но му е трудно да носи корона. Филмът започва с опит за счупване на рекорд за скорост – нещо, което е особено важно за всеки иноватор, а още повече за компания, което се е преборила с фалит. В този момент компанията Ферари е фокусирана върху спортните автомобили, а не върху автомобили за продажба. Това е филм за възрастен мъж, който обмисля собственото си наследство след загубата на наследник, наличието на друг, когото не може да признае публично. Разбира се, както при всички филми на Ман и тук майсторството е просто безупречно. Във филма е внесено малка доза напрежение, но не прекалено. Перфектно се приплъзват съвсем несъвместими сцени на домашен конфликт и очакване на предстоящото състезание, известно като Mille Miglia. Точно както всички искаха да работят с истинското Ферари, Майкъл Ман привлича най-добрите таланти в целия свят и те заедно издигат “Ферари” по начин, който води до един от най- добре направените филми на годината. В края на всяка година се струпват най-добрите филми, които претендират за награди и често има истории, които се забравят. Това е една от последните истории, които ще бъда запомнени.
