Кловърфилд 10 (2016)

Ул. Чудовищно 10 (2016)

По-голямата част от филма се развива в едно мазе. Млада двойка след претърпява катастрофа, след която се събужда затворена в подземна килия. Те не са сами, странен човек се е погрижил за тях след катастрофата и ги е отвлякъл. Той твърди, че химическа атака е направила светът негоден за живеене. Малцина са оцелели. Единствено в бункера са в безопасност. И тези които са уцелели, са трябвало да направят бункери, дълбоко под земята, за да се предпазят от този опустошителен ден. Никой не се осмелява да отиде на повърхност. Никой не знае какво е станало от стария свят. Двойката се съмнява в него и не знае дали да ми вярва. Така започва техния кошмар изпълнен недоверие и съмнения. Умът на похитителя е непоклатим, те се опитват да анализират врага. Въпреки това, за да се борят със скуката, бункера е пълен с видео игри, пъзели, музика и всякакви забавления.

Моето скромно ревю

Според мен идеята на филма е „Каква е цената на знанието?”. В своя живот, всеки сам избира дали да приеме тъжната истина или да живее спокойно в невидените? Ако става въпрос за гледна точка, то тогава няма правилна или грешна. Ако един иска щастие, любов, безгрижие, то други се насочват към работа, кариера… Всеки намира щастието в различни неща, но тук не става дума само за “каква е истината“, “можем ли да я приемем“, а по-скоро, “можем ли да променим нещо”? Човека, който е отвлякъл, младата двойка, е видял всичко на земята и е разбрал, че това е единствения начин да оцелеят – като се изолират. Но това трудно се възприема от двойката, защото реалността е по-лоша от представата им.

Другата идея на филма е „Довери ми се”. Да се довериш на познат е трудно, но какво очакваш да направи един непознат човек, за да му се довериш? Във филма, той им е осигурил дом, забавление и всичко, което е нужно, за да оцелеят. Това явно не е достатъчно, защото най-ценното благо е свободата. Те се надяват, че светът не е нападнат от друга цивилизация. В този случай, надеждата за свободата ги заслепява и когато става явно, че на повърхността наистина има гости, е вече твърде късно.