Имунизации

Под понятието имунизация се разбира вкарването в човешки организъм (през устата или чрез инжекции) на ваксини или серуми.

Ваксините се изготвят от живи или умъртвени бактерии или вируси, които са загубили болестотворните си свойства, но са запазили имунотворните. Чрез ваксинирането организмът придобива активен имунитет.

Серумите съдържат готови имунни антитела. Чрез инжектирането им организмът придобива пасивен имунитет (например против тетанус).

С откриването на противовариолната ваксина от Дженър през 1796 година се направи първата стъпка за активна имунизация срещу острите инфекциозни заболявания, които преди това са вземали милиони човешки жертви по света, предимно сред децата.

Каква е същността на активната имунизация?

Известно е, че когато човек прекара инфекциозно заболяване, в неговия организъм се изработват противотела срещу причинителя на заболяването или неговите токсини, като по този начин се придобива естествен имунитет спрямо това заболяване, траещ в повечето случаи цял живот.

Чрез имунизациите се получава изкуствено придобит имунитет. Той е по-краткотраен от естествения -трае само няколко години. Ето защо се предприемат реимунизации, за да се поддържа този изкуствено придобит имунитет. Освен това този имунитет е относителен, поради което в някои случаи и имунизирани деца могат да заболеят, но при тях заболяването протича по-леко.

У нас имунизациите са задължителни. Определено е на каква възраст и през какви интервали трябва да се правят отделните имунизации и реимунизации.