Шприцоване

Чрез шприцоване можем да нанесем боята бързо, рационално и равномерно. Това е особено удобно за големи повърхности, а също и за места, до които с четка трудно може да се достигне, така напр. вътрешната страна на радиатора се боядисва по-лесно със специални пулверизатори. При шприцоването боята се разпръсква на фини капки, които при допира си с повърхността се сливат и образуват цялостен покривен филм. За всички шприцовъчни работи три фактора са особено важни: степента на втечненост на боята под налягане /вискозитет/; въздушното налягане и отворът на дюзата. Тези три фактора трябва винаги да са съгласувани. Само при аерозолните опаковки това е гарантирано. При всички други методи регулирането на боята спрямо налягането на въздуха и отвора на дюзата трябва да се изпробва, ако няма други технически възможности. Изсипваме боята в резервоара, правим няколко пробни изпръсквания и внимаваме да не се стича от вертикалните плоскости и да се получи необходимата дебелина на пласта. На любителя-бояджия се препоръчват само такива шприц-уреди, които са прости за обслужване и не изискват много технически приспособления. На първо място ще споменем пръскачката машина. Това е вид ръчна помпа, за чието обслужва не са необходими двама души. С този уред могат да се пръскат бои във воден разтвор като туткални и варови или импрегнатори. Апаратурата с ниско налягане, която обикновено се носи на гръб, може да се обслужва от един човек. Предимството на тази апаратура се състои в това, че се образува незначителна мъгла при шприцоването, поради което не са необходими специални приспособления за изсмукването й. Освен това има електрически пул-веризатори /яистолети/ у които чрез всмукване и сгьстяване на въздуха сами създават необходимото налагане. С тези уреди може да се шприцоват предимно нитроцелулозни, блажни, алкидни и латексни бои със съответния вискозитет..

За поправки на лакировки особено подходящи са аерозолните опаковки. Тези устойчиви на налягане флакони се препоръчват и на любителя-бояджия. Но, разбира се, с тях може да се боядисват само по-малки обекти, защото съдържанието им е ограничено. Преди да започнем с шприцоването, покриваме добре съседните плоскости, върху които не бива да попада боя. По принцип шприцоването трябва да се извършва само в помещения с отлично проветряване. Малки предмети се боядисват най-добре, като се поставят на отворения прозорец така, че струята боя да е насочена навън. Шприцоването протича в три фази. Най-напред повърхността леко се напръсква с тънък пласт боя. След засъхването му се нанася останалият материал кръстосано, като движим пул-веризатора най-напред хоризонтално, а след това вертикално по повърхността. След това е желателно, особено при нитроцелулозни бои, повърхността да се напръска леко със смес от разтворители и малко нитроцелулозна боя. Ако при първото кръстосано напръскваме не се е получил желаният покривен пласт, напръскваме повърхността още веднъж, също кръстосано.

Шприцоването се извършва с напълно пречистен материал. Затова боята трябва да се прецеди през сито преди изсипването й в съответния шприцуред. С това избягваме и евентуално запушване на дюзите. При всяко преливане боята трябва добре да се разбърква, за да се разпределят пигментите равномерно. Само по този начин се гарантира равномерна дебелина на пласта. След всяко използуване на пул-веризатора, както и пред по-дълги паузи, го почистваме със съответните разредители на боите.