Телма: приемате своята съдба
С режисьор Йоахим Триер и сценарист Ескил Вогт, Телма разказва историята на една млада и срамежлива студентка, която току-що е напуснала родния си дом за да учи в университета в Осло. Тук тя се чувства неустоимо и тайно привлечена от красивата Anja. Всичко изглежда доста добре, докато един ден в библиотеката изпада в доста странна психогенна криза. От този момент тя се чувства смазана от интензивността на чувствата си към Anja, които не смее да признае дори на себе си и често е жертва на нарастващата честота на тази пароксизмална криза.
Скоро става ясно, че кризата е всъщност симптом на свръхестествено и опасна сила, която ще принуди Телма да се изправи срещу миналото си, натоварена с трагични последици от тези сили.
За да обясни избора на променящия се пол, ето какви са думите на режисьора:
“Аз винаги правят филми, които съм искал да направя, Телма обаче, ме доведе по странен път, по който никога не съм поемал.
Фактът, че съм израснал с гледане на филми, ме е научил, че често нещата могат да се изразяват само с умствени образи (въображение). Израснал съм хранейки се с произведение я като Бергман и Антониони но и тези на Брайън Де Палма. Винаги съм обичал екзистенциализма на Дейвид Кроненбърг, който попада почти в жанра на приказките, в който се разкриват повече неща за същността на човека, но спада и в жанра на свръхестественото.
“За Телма имах предвид историята за вещици, разположени в Осло. Не бяхме много добре осведомен по този въпрос, с моите съавтор Ескил Вогт видяхме много италиански филми на ужасите от седемдесетте години. Всички произведения, които разглеждахме, имаха нещо общо: засягаха човешки теми, тревожност, смърт, както и са ангажирани с екзистенциални въпроси.
След това започнахме да създаваме характера на Thelma, решихме да засегнем среди, които са по-познати за нас. Преминах от реалния свят в този на сънища, кошмари и фантазии, докато разказвам историята на един баща и дъщеря му и неспособността ѝ се приеме съдбата. Митичното измерение е почти неизследвано в съвременното норвежко кино. Аз също исках да се спра на актьори, които са слабо познати на широката публика.
По време на гледането на филма, а и след това, не е трудно да се намери връзка с киното на Хичкок, разказите на Стивън Кинг или гръцките митологии за волята на индивида да отрича собствената си съдба”
