Чалгата - българския феномен

България – една от най-бедните страни на Европейския съюз, става жертва на “културната” реалност, известна още като “чалгаризация”.

Тази “чалга” дума произлиза от турската дума çalgı – свиря, музика. От своя страна, çalgı е производна на арабската дума шалга, която означава музика, музикант.. Реално “чалгата” е била популярната развлекателна музика на Османската империя. Репертоарът на съвременната чалгата е доста по-различен от този, който е бил някога, тъй като в нея са смесени български, арабски, турски, гръцки, римски мелодии и фламенко мотиви. В чалга песните откровено се говорим за характера и мечтите на някои българи, като бързо забогатяване и намирането на красива жена.

По време на икономическата криза и политическата нестабилност, необходимостта от национална идентичност, се е увеличил значително. Въпреки това, вместо издигането на народни ценности и толерантност, се издигат псевдо ценности. Липсата на интелигенти хора е заменена с креативността на “чалга-изпълнителите”, а необходимостта от национални герои, заменена от политици със съмнителна интелигентност и още по-съмнителен морал. По същество, чалгата е музика с ниски страсти, вулгарно поведение и агресивна сексуалност.

През последните години, чалга явлението успя да се измъкне от тесните рамки на музиката и започва да съществува като субкултура в съвременното общество. Понятия като “чалга-визия” (пример: “Лора Караджова отново избухна с чалга визия”), “чалга-поведение” и “чалга език” – са термини от чалга ефекта. 

Бедните хора, несъзнателно подкрепят това явление, хранени с утопичната чалга-реалност. Тя идва, като духовно обедняването на нацията, което води до социална апатия и морална деградация. Чалгата – един български феномен, част от културното наследство на музиката, тя се превръща в мощно оръжие за унищожаване на културата в съвременното общество.