Върколак (2026)
Великобритания през Средновековието. Малко английско селце е преследвано в мъглата от мистериозно същество. Дали това е човек-вълк, т.е. върколак, който се промъква из къщите? Страхът от митичното чудовище се разпространява. Но могат ли хората да отблъснат проклятието или то отдавна ги е настигнало? Дали те вече носят ли злото вече в себе си?
Това е история за върколаци, чието действие се развива в Англия през XIII век, където диалозите, верни на средновековния английски език, са обогатени с преводи и бележки, които насочват зрителите, предлагайки им потапящо преживяване в културната и фолклорна сложност на епохата. Това е кървава история за лоялност, предателство и търсене на истината в мрачни времена. Разтърсваща и дълбоко тревожна хроника, която изследва границите на сляпата преданост и мрачния път към вечното проклятие. В атмосфера на постоянно напрежение този разказ разкрива най-мрачните страни на човешката природа, показвайки, че истинският ужас не идва отвън, а от демона, който се крие в нас самите.
Всички филми на Робърт Егърс, Вещицата, Викингът, Носферату, които се в миналото, Върколакът продължава това пътуване в миналото.
Филмът е заснет на староанглийски език, по-точно казано – на средноанглийски, какъвто се е говорел между XII и XV век. Тъй като филмът на Егърс се развива през 1300-те години, той работи с двама професори от Оксфорд и имаше диалектен треньор на снимачната площадка, който следеше за правилното произношение.
Първоначално Егерс искаше да заснеме „Върколак“ в черно-бяло, но в крайна сметка се обърна към цветен 35-милиметров филмов материал, който обработи с черно-бяла зърнистост, за да постигне уникален визуален ефект.
Егърс обяви предварително, че филмът е най-мрачното нещо, което някога е написал. С изключение на Върколакът, нито един от героите не получи име.





