Всички говорят за Джейми (2021)

Джейми винаги е бил различен: не прилича на никой и не принадлежи към нищо в този свят. Вкъщи води доста самотен живот. Той е на 16 години и не знае как да се изправи пред промените, които животът поставя на пътя му и този, който той решава да поеме. Баща му би искал истински син, а в училище е подиграват. Но той среща Хюго, който работи в магазин за “драг дами” и помага на Джейми да следва мечтите си.

Той е наясно, че ще бъде във фокуса на всички очи и ще предизвика сензация. Благодарение на безусловната подкрепа на грижовната си майка и истинските си приятели, на които винаги може да разчита, Джейми ще преодолее предразсъдъците на обществото, ще остави настрани страха си от бъдещето и ще излезе от сянката, в която винаги е живял, за да стъпи на сцената като драг кралица и представи напълно нова версия на себе си.

От редакцията на сайта

Вглеждайки се в сюжета на филма, дали не бъркаме комичното с трагичното? Сюжетът е еднозначно ориентиран към една “модерна” тема, за свободата на човека, а “свободата е кухият лозунг на нашата цивилизация, но само лишените от нея, имат беглата представа, какво е тя”, цитат от известен филм. С прогреса на технологиите имаме повече свободно време, но за какво го използваме? За да гледаме интересни събития, като драг кралици (мъже, които се обличат като жени), да учим нови науки, като “джендър науката” и използваме силата на писмеността, като търсим “мъжки топове” и “дамски топове”. Но не е ли малко сбъркано? Патриархът на българската литература е писал “разбра ли някой колко мощ се крие в речта ти гъвкава звънлива, от руйни тонове какъв разкош и изразност жива”. В модерното ни общество има специални хора под общ акроним ГЛБТ. Явно са считани за живият пример на разчупването на стереотипното общество, гордото изправяне срещу закостенелите норми и създаване на нови, по-гъвкави, вдъхновени от полъха и аромата на свободата, както никога преди. Като хора, надвишаващи с интелект животните, не са стигнали по-далеч от тях, като са се вглъбили в първородното, първичното, изначалното- полът, който не определя нито човека, нито личността. Специални хора със специални права искат да направят сензация, но без постижения, да събират всички погледи, но без да имат какво да покажат. Човек без съзнателна цел, не е по-различен от развалена машина и ако днес гледаме просто един филм, утре филмът ще е в нашия свят, а светът е такъв, какъвто си го направим.