Аврора (2026)

София, 7 ноември 1952 г., градът е празнично облечен за тържество, за което никой не е бил поканен да се наслади. По жълтите павета се движи макет на  крайцер Аврора – символът на революция. Аплодиран от тълпи, които са се научили точно кога да аплодират. В страни от всичко това Мария си изкарва прехраната в бара на заможните и властните на стар хотел, като компаньонка.  Всъщност тя е дъщерята на осъден индустриалец. Тя се усмихва, налива питиета и оцелява. Нейна любовница е Аксиния, която през деня прави емблематичните скулптури на режима, докато живее в страх. И двете жени са усвоили деликатното изкуство да живеят в лъжа.

На тържеството се появява Марчело Конти, италиански комунист и журналист, изпратен да отразява славните времена. Красив, идеалистичен и безнадеждно наивен, той хвърля един поглед към Мария и се влюбва до уши, и също толкова упорито отказва да види всичко останало. В тези времена в България истината се смята за доста неприлична, а той е решен да се държи като джентълмен по този въпрос.

Между тях застават агент от  тайните служби, неуспешен певец, самопровъзгласил се човек на естетиката и хищник, за когото властта е като парфюм.

Докато се откриват нови паметници с нови тържества, изчезват хора, любовта е най-голямото престъпление и акт на бунт срещу режима.  В свят, изграден върху фарс и измама, има само един изход: лъжата, толкова грандиозна, че дори режимът ще я аплодира.

Аврора е остра като бръснач черна комедия за любовта, страха и абсурда, в която смехът идва малко прекалено лесно и струва прекалено скъпо.