Функционално развитие

Дишане

Детето започва да диша след раждането. Кърмачето диша предимно през носа. Носните кухини са тесни и при възпаление (хрема) лесно се запушват. Това причинява смущения в дишането поради липса на умение да се диша през устата. Гръклянът също е тесен и е постлан с нежна лигавица. При възпаление той лесно отича, което може да доведе до механически затруднения в дишането. Трахеята и бронхите също са податливи на възпаление.

В алвеолите на белия дроб става обмяна на газовете между въздуха и кръвта. При вдишване въздухът навлиза от околната среда в алвеолите. Оттам кислородът преминава в кръвта, а от нея въглеродният двуокис постъпва в алвеолите. Обогатената с кислород кръв отива в сърцето й се разпраща по цялото тяло. При издишване въздухът от белия дроб по обратен път се изхвърля навън. Той е с повишено съдържание на въглероден двуокис и с намалено съдържание на кислород. При възпаление на белия дроб (бронхопневмония) се смущава алвеоларното дишане, поради което организмът на детето не може да получава необхвдимия му кислород и изпада в кислороден глад.

Непосредствено след раждането детето диша около 40—60 пъти в минута. С възрастта честотата на дишането намалява. Детето на 1 година диша около 30—35 пъти, а на 3 години — от 25 до 30 пъти в минута. При заболявания, особено на белия дроб, дишането се ускорява.

Дишането на новороденото дете е неритмично. След първата седмица ритъмът на дишането се стабилизира, но до края на първата година лесно се нарушава, особено при заболявания на белия дроб.

Кръвообращение и кръв

Кръвообращението се осъществява от сърцето и кръвоносните съдове. Лявата част на сърцето приема пречистената кръв от белия дроб и я изпраща в органите и тъканите на тялото. Дясната част на сърцето приема нечистата кръв от тялото и я изпраща в белия дроб.

Честотата на сърдечната дейност у новороденото дете е от 120 до 140 уд/мин, на 1 година — от 100 до 120, а на 3 години — от 90 до 100 уд/мин. Почти при всяко заболяване, особено при повишаване на температурата, сърдечната дейност се ускорява.

Артериалното налягане на малкото дете е сравнително ниско. У новороденото дете максималното налягане е от 60 до 75 мм живачен стълб, а у детето от 1 до 3 години —около 90 до 100 мм. При много заболявания артериалното налягане на детето лесно може да се понижи, което довежда до смущения в кръвообращението.

Кръвта на новороденото дете е около 15% от теглото на тялото. У детето на 1 година тя е около 10%, а на 5 години става толкова, колкото е и у възрастния — 7%. Съставът на кръвта на малкото дете се различава от този на възрастния човек. Кърмачето има по-малък брой червени кръвни клетки (еритроцити) и по-ниско съдържание на хемоглобин. Поради това ранното захранване на кърмачето с храни, съдържащи желязо (плодови и зеленчукови пюрета, жълтък и др.), има важно значение за предпазването му от анемии.

Белите кръвни клетки (левкоцитите) у малкото дете са повече, отколкото у възрастния човек. У кърмачето те са от 10 000 до 12 000 в 1 мм кръв, а от 1- до 3-годишна възраст — от 9 000 до 10 000. При заболявания броят им обикновено се увеличава.

Храносмилане

Устата на кърмачето има функция на помпа, която изсмуква млякото от гърдата на майката. У новороденото дете слюнката се отделя в незначително количество. Около 4-ия месец започва да се отделя в по-голямо количество слюнка, която съдържа ензима амилаза, участвуващ в смилането на въглехидратите. Лигавицата на устата лесно се възпалява, което смущава сукането. Поради това майката трябва да спазва строга хигиена при кърменето и особено при изкуственото хранене на детето.

В стомаха започва смилането на белтъците. Стомашният сок на кърмачето съдържа ензима химозин, който пресича млечния белтък и съсирва млякото. Това му дава възможност да се задържи по-дълго време там и да се повлияе от ензима пепсин. Киселин-ността на стомашния сок у кърмачето е по-слаба, отколкото у по-голямото дете и възрастния. Поради това антимикробните свойства на стомашния сок у кърмачето са по-слаби. Двигателната функция на стомаха у кърмачето е слаба, особено през първите три месеца. Това е причина за по-честите оригвания и повръщания през този период. У деца, хранени с майчино мляко, стомахът се изпразва за 2 до 3 часа.

От стомаха храната постъпва в дванадесетопръстника и тънкото черво, където се извършва смилане на всички видове храни. Освен ензимите в червата тук се включват жлъчката и ензимите на задстомашната жлеза. Резорбцията на храната у малкото кърмаче е интензивна и става не само в тънкото черво, но и в стомаха. С възрастта стомашната резорбция намалява.

В дебелото черво се оформят изпражненията. Тук се всмукват големи количества вода, разпада се целулозата под влияние на няколко вида бактерии и става гниене на белтъците. През първите месеци от живота на детето при хранене с майчино мляко процеси на гниене в червата не стават. Изпражненията нямат неприятна миризма и имат златистожълт цвят и кашава консистенция. При преминаване към смесено хранене се появяват гнилостните процеси, поради което изпражненията започват да миришат неприятно и придобиват кафеникаво-жълт цвят. Новороденото се изхожда нормално до 6 пъти в денонощие, кърмачето – до 3-4 пъти, а детето от 1 до 3 години — 1 до 2 пъти.

Отделителни функции

Основните органи за отделяне на непотребни вещества от организма са бъбреците. У новороденото дете отделителните функции на бъбреците са несъвършени. До края на първата година те се усъвършенствуват и през втората и третата година достигат възможностите на възрастния човек. Поради това през кърмаческата възраст включването на нови храни в менюто трябва да става много внимателно, особено по отношение на белтъчните храни.

Урината

Урината на новороденото дете е почти безцветна, а на кърмачето бледожълта, но по-светла от тази на по-големите деца и възрастните хора. Кърмачето отделя урина от 10 до 15 пъти на денонощие. Урината на здравите деца не съдържа албумин и захар. При децата до З годишна възраст обаче приемането на по-големи количества захар и захарни изделия с храната лесно може да доведе до излъчване на захар в урината. Това не е такъв сериозен признак, както у по-големите деца и възрастите хора. Усилването на жълтия цвят и потъмняването на урината обикновено се дължи на наличието на багрилата билирубин и уробилиноген, което може да бъде начален признак на заболяване на черния дроб (инфекциозна жълтеница) и изисква изолиране на детето и лекарски преглед. У новороденото може да се срещне физиологична жълтеница с потъмняване на урината, което не е болестно състояние и преминава бързо.

Функции на кожата

Кожата на малкото дете е по-тънка и нежна, отколкото на възрастния човек. Тя има леко розов цвят поради силно развитата капилярна мрежа в нея. Подкожната тлъстина, взета по отношение теглото на тялото, е значително повече в сравнение с възрастните индивиди. Тургурът на кожата у здравите деца е много добър. Това се познава, като се хване кожна гънка, обтегне се леко и след това се отпусне. Кожата с добър тургур бързо заема първоначалното си положение. Тургурът на кожата се обуславя от съдържанието на вода в нея. Малкото дете има относително повече вода в тялото си, поради което тургурът на кожата му е по-добър. При заболявания (диарии, повръщания) водното съдържание бързо намалява и тургурът се влошава.

Кожата изпълнява редица функции с важно значение. Тя защищава организма от вредни механически и микробни въздействия. На повърхността на кожата се отделят млечна киселина и ензимът лизозим, които потискат развитието на микроорганизмите. При замърсяване на кожата това нейно свойство намалява.

У новороденото дете потните жлези почти не функционират. На около 4-месечна възраст тяхната дейност се активира и те започват да вземат участие в отделителните процеси и терморегулацията. Детската кожа има особеност силно да всмуква някои вещества поради по-слабото развитие на роговия й слой. Това се използува за вкарване на някои лекарства под формата на мехлеми и разтвори чрез намазване или разтриване.

В кожата се образуват витамин D, пигментът меланин и някои противотела, които предпазват организма от заболявания.

Температура на тялото

Регулацията на телесната температура у кърмачето и особено у новороденото дете е нeсъвършена. То не може да понася както изстудяване, така и прегряване, поради което грижите за оптималната температура на околната среда имат особено важно значение за нормалното развитие през тази възраст.

Нормалната температура на човешкото тяло се движи между 36,5 и 37°С. У новороденото и кърмачето измерването на температурата трябва да става през ануса. Там тя е по-висока с 0,5°С и се приема, че е повишена, ако надминава 37,5°С. У децата от ранната възраст се препоръчва измерването да става в слабинната гънка или още по-добре — под мишницата.

Движения

Движенията са жизнена необходимост за детето, така както дишането и храненето. Новороденото дете е безпомощно в двигателно отношение. То извършва само неволеви движения, които са безцелни й некоординирани. Когато детето е в бодро състояние, от такива движения са обхванати ръцете, краката, главата, даже и трупът. Те изчезват в края на първото тримесечие, когато отстъпват място на волевите движения. През първия и втория месец е налице повишен мускулен тонус. Преобладава тонусът на мускулите, които сгъват крайниците, поради което в спокойно състояние ръцете и краката са свити и прилепени към тялото. През третия месец повишеният мускулен тонус намалява. През този период най-интензивно се развиват движенията на главата. В края на първия месец детето, поставено по корем, се опитва да повдигне глава, а в края на третия я държи продължително време изправена.

През второто тримесечие мускулният тонус се нормализира. Детето на 4—5 месеца започва да хваща околни предмети. Хващането отначало е несъвършено, но към 7-ия и до 8-ия месец то се усъвършенствува. С хващането започва развитието на координацията между очи и ръце, която има изключително важно значение за нервно-психическото развитие на кърмачето. Детето хваща и непосредствено след раждането, но това хващане е безусловен рефлекс, несвързан със зрението. Волевото хващане през второто тримесечие е условен зрително-двигателен рефлекс. В края на второто тримесечие детето започва да се обръща от гръб по корем, от корем по гръб и да пълзи.

През третото тримесечие се развиват и укрепват мускулите на гърба, корема и краката. Детето вече пълзи добре, седи без помощ, сяда самостоятелно от легнало положение, изправя се с помощ и пристъпва встрани, като се придържа за неподвижни предмети.

През четвъртото тримесечие се развива координацията на мускулите на краката и детето започва отначало да стои изправено, а в края на тримесечието прохожда.

През втората година се усъвършенствуват уменията на ръцете за извършване на фини движения, а през третата се проявява доминиращото значение на дясната или лявата ръка (дес-нячество или левачество.)

Сетивни функции

Зрението е най-слабо развитата функция по време на раждането. Новороденото дете различава само светло и тъмно. Развитието на зрението е свързано с развитието на движенията на очите. В края на първия месец детето фиксира с очи близки предмети от околната среда. През втория месец то започва за проследява с очи движещи се предмети, а в края на третия месец — премества погледа си по желание от един предмет върху друг.

На около 6-месечна възраст детето започва по-ясно да вижда предметите, но все още не различава тяхното положение в пространството. Пространственото виждане зависи от координираните движения на двете очи. У новороденото и малкото кърмаче тази координация е слабо развита, поради което у тях може да се установи физиологично кривогледство. Между шестия и деветия месец движенията на двете очи стават координирани. Детето започва да различава разположението на предметите в пространството. Отначало това става неточно. През ранната детска възраст тази функция се усъвършенствува и около 6-годишната възраст достига своето пълно развитие. Кривогледството може да се прояви и през ранната детска възраст. Тогава то обикновено е свързано с далекогледство или заболявания на очните мускули и изисква своевременно диагностициране и лечение.

Между третия и шестия месец кърмачето започва да реагира по различен начин на различните цветове, а около 3-годишка възраст да ги назовава.

Непосредствено след раждането детето почти не чува. След първата седмица слухът започва да се увеличава и през третия месец е вече много добре развит. При раждането на детето вкусът, обонянието и кожната сетивност са сравнително добре развити. До края на първата година те се усъвършенствуват значително.

Развитието на сетивните функции е основна част от психическото развитие на малкото дете. Известният изследовател Прайер е казал, че светът влиза в съзнанието на човека само през вратата на сетивата. Ако тази врата е затворена, светът не съществува за съзнанието. При раждането на детето и в първите месеци от живота му всички сетивни органи са готови за действие, но техните функции не са достатъчно развити. Тези функции се усъвършенствуват в процеса на индивидуалното развитие на детето под влиянието на разнообразните дразнители. В процеса на това развитие те се свързват с двигателните функции и по този начин се образуват изключително важните за психическото развитие сетивно-двигателни връзки. Чрез тях детето придобива богат опит за разпознаване на околната среда.

Висша нервна дейност

Великият руски и съветски физиолог Иван Петрович Павлов разделя нервната дейност на животните и човека на низша и висша. Низшата нервна дейност се осъществява предимно с по-мощта на безусловните рефлекси, които са вродени. Висшата нервна дейност се формира върху условните рефлекси, които се изработват след раждането. Детето се ражда с добре проявени безусловни рефлекси, от които най-важни са хранителните. Отделянето на слюнката и храносмилателните сокове, движенията на хранопровода, стомаха и червата се осъществяват чрез включването на редица хранителни безусловни рефлекси.

Първите условни рефлекси започват да се образуват в края на първата седмица от живота на детето на базата на хранителните безусловни рефлекси. Ако детето се кърми по едно и също време, през равни интервали то започва да се събужда няколко минути преди времето за кърмене. Това представлява условен рефлекс за време. Постепенно се образуват все повече и повече условни рефлекси — както хранителни, така и двигателни.

Между 3-ия и 4-ия месец детето започва да различава не само даден дразнител, но и неговата сила, което се нарича диференциране. С възрастта образуването на условните рефлекси става по-бързо, а диференцирането на дразнителите — по-точно. У кърмачетата диференцирането е несъвършено. У децата от ранната възраст диференцирането на непосредствените сигнали е проявено добре, но на словесните — недостатъчно. Непосредствени сигнали са светлината, звукът, топлината, а така също формата, големината и движенията на предметите. Всеки от тях въздействува върху определени сетивни органи, които непосредствено възприемат качествата им. Словесните сигнали не са свързани непосредствено с качествата на предметите. Те дават възможност за обобщаване свойствата на предметите и са основа за изграждане на понятията.

Преработването на непосредствените сигнали в мозъка се извършва от т. нар. първа сигнална система. У животните това е единствената сигнална система, основа на тяхната висша нервна дейност. У човека е възникнала втората сигнална система, която преработва словесните сигнали. През кърмаческата възраст функционира главно първата сигнална система. През ранната детска възраст втората сигнална система претърпява бурно развитие. Все още обаче доминира първата сигнална система. Едва през предучилищната възраст втората сигнална система става водеща. Това е свързано с развитието на специфичното човешко мислене, което става основен регулатор на действията и поведението на детето.