Краят на Zamunda.NET - титана на една отминала епоха

Добре дошли в бъдещето - свят без DC сървъри, мирка, ICQ, Skype и разбира се - торенти. Носталгията си е носталгия, защото времето тече в една посока.

От 2006 г. до 2026 г. zamunda не е бил някакъв посредствен сайт, а за много хора си беше любов, любов която вече никога няма да се върне. Дори и да се върне, тя никога няма да бъде същата.

Една голяма скоба – този сайт беше вдъхновен от огромното количество данни в zamunda.net и по-скоро от дългогодишната му популярност, която макар и да намали от топ 5 в топ 20, тя не стихна.

За да говорим за титана на една отминала епоха, нека погледнем, какво беше в началото. Ние, “по-умните” ходихме в центъра за работа с деца, да учим компютри. Те бяха 8-битове, не помня дали са били правец или не, но с малък зелен монитор като осцилоскоп и с вградена клавиатура. Мишките бяха с едно топче отдолу, което завърташе 2 врътки, които отчитат движенията ляво-дясно, годе-долу. Това топче често се пълнеше с боклуци, не се въртеше добре и го отваряхме и то чистехме. Нямаше лазерна или оптична мишка, още повече с оптични бутони и лед RGB подсветка – тухлички със здрава пластмаса, не като сегашните, скърцат от всякъде. Това не е ирония, това беше началото, което помним ние “пионерите на компютърните технологии”. И какво правихме в центъра за работа с деца – преписвахме някакви кодове от дъската, а госпожата ги преписваше от някаква книга. И какво правиха тези кодове? Например се отваря едно пликче и от него излизам някаква фигура, както сърце. Някакви такива глупости, но движили се мърда ли се, голяма работа си беше. Ходихме 5 пъти и се отказахме, защото никой не знаеше какво прави там. Това си беше истината, барабар с госпожата, която обаче имаше 16 битов компютър с отделна клавиатура, с кабел. Е-хее, модерна работа.

Интернета беше бавен – теглиш с kb/s, ако видиш 1 MB/s, това е като сега GB/s – уау 50GB филм идва за 1 минута! Въпреки скапаните компютри, интернет залите бяха пълни с лапертии и много се псуваше, даже големи пушеха, да ги изкажа! Какво е DC сървър? Всеки градски интернет доставчик трябва да бъде пират, иначе ще фалира. Той създава един DC сървър, на който поставя файлове, най-вече филми, песни, чалги, wallpaper за desktop за компютрите и еуфорията беше пълна. Влизаш всеки ден да видиш, какво има в децето – порталът на бъдещето. А какво е мирка? Не е мацка, а програма чат, в която си чатиха всички в интернет залите, а богатите вкъщи. Уу-у-у, ее-хе-е, те имат компютри. В мирката всеки си пише “ника”, казано на български, малко хора знаят, кой стои за този ник и разговорите бяха нещо като:

– хай

– духай

Разговора приключва и се започва със следващия. Нищо умно като цяло, лапешка работа, но някои хора все още ще си кажат “беше много яко”.

Имаше и други интересни моменти – сигурността в компютрите беше като разграден двор. В един вирус може да влезеш в чужд компютър. Пращаш на някой една картина и му казваш, “искаш ли да видиш една картинка” и отсрещната страна очите са като на котенце “кой знае каква ще е хубава тази картина, няма как да не я приема.” Но картинката е вирус, с който отсрещната страна получава достъп – може да изтрие всичко от компютъра. В един момент, виждаш, че няма музики, филми, картинки нищо, а само един файл с надпис “Ти беше посетен от Баса”. Брей “Баса” голяма работа, докато един ден Баса, не направил грешката да изтрие компютъра на съседа си! Не се знае, кой компютър на кой е и естествено съседа го чака пред вратата, да го набие, а после да му каже защо. Интересни времена си бяха.

По-напред във времето, във ерата на компактдисковете имаше така наречените градски хакери, много разбираха. Целия град ги знаеше и оправяха компютрите. Имаха толкова много дискове, че сигурно и в сървърите на НАСА можеха да влязат. Естествено всичко беше от замуда, но като ги питаш от къде вземат програмите, не казват. Но много странно, като пуснеш компютъра на един такъв хакер, чакаш го 5 минути, после отиваш на балкона да изпушиш една цигара и като се върнеш вече почти е заредил. Като започнат да изкачат прозорци на програми, които се стартира автоматично, трябва ти още 5 минути да ги затвориш. Вероятно за това не си изключваха компютрите, караха ги по 1 месеца, докато не забият. Много хора ще си кажат, вероятно сега са големи програмисти, поне 2 изкуствени интелекта са направили. Нищо подобно, въобще не се занимават в компютърната сфера. Вероятно държавата е виновна? Явно материалното богатство, не е като интелектуалното, но това е друга тема.

В тези времена вече, вече замунда не можеше да се крие всеки я знаеше, но някои все още си мислих че са уцелили на златна мина, която трябва да крият. За това и името на сайта е такова, Zamunda идва от филма “Пристигане в Америка”, а който Zamunda е представена като новооткрита държава в Африка, в което всичко е перфектно, като мечта, утопия. Точно това си бяха торент тракерите в техните ранни дни. В следващите години, ситуацията не беше по-различна – в студентското общежитие имаше един пиратски интернет и който го иска, отива да плаща на Супер Любо, той дава интернета. Много маймуни са се накачили на един клон, понякога интернета бави, но тръпката е, дано не ни разбере доставчика, че ще ни отреже. Там също имаше някакъв чат на целия блок и например като дойде някоя хубава мацка 1-ви курс, всички научават за това. Пак се играеха игри, като например, често се пишеше “има ли хора да порим дота”. Така и не разбрах, каква е тази “дота” и как се “пори”, но както се казва, който си го умее то се вижда, приказките са за новобранци. В университета даскалите не бяха по различни от госпожата в центъра за работа с деца. Първия час започна така – даскалка сложи очила, заби главата в някакви листи и каза: “Сега слушайте внимателно, определение за компютърна система: система за въвеждане, извеждане, съхранение и обработка на информация.” Естествена последва много смях, тя се ядоса и така мината четири години. Ерата на компактдисковете отмина, дойдоха флашките по 2GB, сериозна работа, двуядрени компютри с видео карта Nvidia и лъскави монитор да привличат внимание, но после се оказа, че това е недостатък. Но замунда си остана замунда, почти както Бойко сега – винаги беше в стихията си. Това беше епоха на Албум.БГ, (който днес порочната seo индустрия унищожи), biss.bg, sibir.bg, вероятно Кефче и още много социални мрежи, които си цепеха мрака. Защо сега fb е хиляди, милиони, пъти по-посещаван, но няма същото вълнение, еуфория, тръпка? Когато се появиха първите камери, 15 годишните мацки бързаха да се снимат и да се покажа. Много дразнеха другите, които нямат камери. За това, която си купи камера, бърза пред огледалото да направи първата снима. Е сега същото ли е във fb, youtube, в сравнение със myspace, svejo? Не е същото и няма да бъде. Истината е, че сайтове като zamunda, направиха това, което никой и никога повече няма да направи – те грабнаха сърцата на своите фенове. Направо си бяха като spice girls и backstreet boys, СЪЖАЛЯВАМ за сравнението или като britney spears, ами както да направя, не го казвам с ирония. Липсват ли ви тези времена? Липсват ви, нали? Никой вече няма да го направи, защото времената са като хората – те се променят. В днешни времена дори в друга планета да отида хора, чувството няма да бъде същото. С годините замунда започна да изтлява, бавно, постепенно, но сигурно. Тя загуби популярността си и се превърна, не в уникален, а в неизбежен сайт, поради съдържанието си. Потребителите бяха там заради филмите, а не заради сайта. Те така и не направиха някакъв легален и интересен сайт, дори и за новини да е, като ползват огромното количество потребители. Знам, че така в последствие е лесно да се говори, но като че ли те караха по течението го край. Те стигната своя край и изпълниха своята съдба – zamunda.net, album.bg, svejo (и много други които не искам да търся), те запалиха интернета в България!

Дори този сайт носи името на торент тракера и през всички тези години, аз често забравях това. От един любителски сайт ме накара да уча програмиране и да намеря една нова любов WordPress. Аз никога не съм бил фен на торент тракера, но ми харесваше това да не се изтриваше нищо и да разгледаш хиляди програми, поне като каталог. Въпреки всичко, аз, който не съм бил фен, не злорадствам за края на пиратите, а точно обратното – пиша тази носталгична статия. Този сайт няма нищо общо със zamunda.net, а се появи спонтанно. Запомнете, че името не прави нито книгата, нито сайта, нито нищо. Този сайт остана посредствен, въпреки че много хора го познават. Аз ще продължава да публикувам информация за новите филми, макар и в един посредствен сайт – какво път толкова, дори живота може да е посредствен и като клише. Но аз ще отправя едно последно съобщение към потребителите, което пак ще е клише oт името www.zamunda.net, което знам, че те биха отправили:

Благодарим на всички, които следваха пътя ни, без значение дали са добри или лоши! Без вас никога нямаше да бъде същото.

www.zamunda.net остава в много сърца, остава любов, остава един незабравим спомен. Може да намерите филми онлайн, може да намерите и алтернативни торент тракери…, в този свят няма незаменими, има незабравими!

Когато една врата се затваря, друга се отравя. Не мислете толкова за затворената, защото няма да видите отворената пред вас. Опитайте се да бъдете гъвкави, адаптирайте се, за да бъдете приятели с утрешния ден. Завършвам с това, с което започна – добре дошли в бъдещето!