Лято 1993 (2017)

Фрида е шестгодишно момиче, което току-що е загубила майка си. Тя мълчаливо гледа празния апартамент, в който е живяла, докато и последните предмети не бъдат поставени в кутии. Макар че нейните леля и чичо я приветства с отворени обятия, тя трябва да започне да свиква с живота в новия си дом в провинцията.
Това е първото лято, което ще трябва да прекара без познатата си компания. В изолирана селска обстановка близо до Барселона, момичето ще живее с Естев, Марга, както и с очарователната си братовчедка Анна. Баби, дядовци и приятели на семейството ги посещават няколко уикенда, но малкото момиченце, без да разбира напълно какво се случва, ще трябва да се изправя пред ежедневно на новата реалност.
Един от най-удивителните елементи е начинът, по който се избягва сантименталността – в детето бушуват противоречиви емоции, защото не може да преодолее травмата. Сцените между Фрида и Анна са забележителни, заради това че не се прикрива реалността: Фрида болезнено осъзнава, че братовчедка ѝ непрекъснато се радва на любовта на родителите си. По време не танците, тя забелязва как Марга и Естев се радват на музиката, докато Анна прегръща краката им. Фрида е приветствана, за да се присъедини, но на нея ще ѝ отнеме повече време, за да се чувства като пълноправен член на това семейство.
Това е дебютът на Карла Симон която пише и ръководи този филм въз основа на личния си живот. В него ние ще видим множество малки и незначителни неща, които мога да ни се сторя излишни. Точно те са детайлите, които могат да се уловят от едно дете и на които то обръща внимание. По-хубаво щеше да бъде, ако филма не беше базиран на нейна история, я беше художествена измислица. За дете на тази възраст, живота може да бъде доста суров.