Ловци на духове: Замръзналата империя

Пътуване във въображението с "Красивите дни на Аранхуес"

krasivite-dni-na-arnhues-1

 

Новият филм на Вендерс е едно пътуване във възприятието. Както винаги, филма на германския режисьор се превръща в голи и чисти признания,, за това как виждаме и чуваме неща, около нас и вътре в нас. В него се избягва прекомерната театралност и действията, пътуват напред-назад във времето. Режисьора, както в предния си филм Every Thing Will Be Fine (2015), търси вдъхновение във всяко едно нещо, а в този случай, открития диалог между двата символа – мъжа и жената. Историята Вендерс ще ни транспортира във невидимия свят на героите. Хумора умишлено намалена до минимум.

 

В същото време, филмът се опитва да предизвика емоции в ретроспекция, на фона на саундтрака. Може да се каже, че присъствието на Ник Кейв е почти безполезно, а най-голямото предизвикателство е търпението на зрителя.  Мъжки герой е с по-оптимистичен характер, неговите действия приличат на любознателен изследовател, който търси все повече отговори в жената срещу него. Тя с радост отговаря на въпросите му и в тази магма на думи и звуци, става призрачно.

Това е едно сравнително опростено производство на кино, който се опитва да установи комуникация със зрителя без много действия. Тук се сблъскват киното, литература и музиката. Един филм, който непрекъснато се върти в кръг и когато е към самия си край ние разбираме, че в него се цели да се раздвижи любопитството и въображението на зрителя, защото понякога филмите на Вендерс разполагат с много повече от действията, които виждаме в тях.

В тази свръхчовешка борба между въображението, което ни кара да видим това, което чувстваме и иманентният – същността на филма, която напомня за себе си със силуетите, листата, музика, очевидно режисьора е способен да изгради – особено сега, изпълнена с идеи.

 

 

krasivite-dni-na-arnhues-3

 

krasivite-dni-na-arnhues-reda-kateb

 

krasivite-dni-na-arnhues-nick-cave