Далеч от брега (2018)

Филма се основава на едноименния роман на Евгени Кузманов от 1983 г., а действията се развиват преди  30-40 години.

Злати е театрален режисьор, който работи в София, но поради неясни причини, е принуден от властта да напусне столицата и да се премести в малък град. Неговото наказание ще трае 2 години. Злати е човек, който следва сърцето си и няма да позволи нито на обстоятелствата, нито на системата да го спрат да прави това, в което вярва. Той е решен в малкия град да продължи работата си по пиеса. Тя разказва за кораб, екипажа на който избира Тапата за капитан. Издигнал се като такъв, той решава да преследва свои лични амбиции, сред които е желанието да се превърне в абсолютен диктатор на екипажа. Зад сюжета естествено се крие нещо повече: кораба е държавата, екипажа, едно микро общество – народа, а Тапата, властта. Театър с един такъв сюжет няма как да се хареса от тоталитарна власт. Освен това, режисьора се осмелява да засегне още по-болезнената тема “да живееш в страх”.

Въпреки, че театъра е в малък град, репетициите никак не са лесни. Всеки един от актьори е наясно, че това, което прави, е равносилно на престъпление. Техните проблеми не закъсняват – когато полицията, партията и директора на театъра разбират “на къде бие сюжета”, всеки актьор сам трябва да реши, дали да се откаже. Колко дълго могат да продължат и до къде ще достигнат са неясни и мрачни въпроси.

Дали като режисьор , работата на Злати е най-лесна? Той винаги изглежда сериозен, като човек на място, който знае какво иска и за какво се бори. Ситуацията вътре в него е по-сложна и зад привидно хладнокръвното му изражение, се крие страх. Той знае на какво излага всички, за което съвестта не му дава покой. От друга, той не иска да бъде като всички останали, които не смеят да се оплачат от живота и стоят безучастно.