Ботев: Филмът (2022)

Прожекциите на филма ще започнат от 3-ти март, националния освободителен празник на България. Близо 2000 родолюбиви българи са помогнали с дарения за създаването му.

Христо Ботев, една от най-ярките личности в българската история, поет,  революционер и борец за свобода, който днес политически личности и демагози се опитват да идоализират. Но фактът, че това никога не им се получава, само по себе си говори за висините, които е достигнал Ботев в нашите представи за идеал. Обикновено обществото оценя една личност единствено по нейните постижения. В днешни времена думата успех се е изкривила до такава степен, че е свързвана единствено с пари и популярност. Типичен пример за съвременните известни личности са знаменитостите. Но кое е онова, което издига народните дейци, без да са изпълнили мечтите си? Има възможни и невъзможни мечти. В крилатата фраза всичко е възможно, се пропускат капризите на реалността, а те са много. Едва ли някой от българските революционерите се е самозалъгвал, че може да освободи България с въстание, което да мине като по вода. Това е невъзможно и когато се поеме тази невъзможна мисия, жертвите които дава революционерите, са неминуеми и големи. Силните личности поемат и понасят ударите на живота, с мисълта, че утре няма да ги има, мечтите няма да бъдат достигнати, но ще начертаят път, по който утре друг ще продължи.

Че ще пропаднеш, какво ти става?

~ Стоян Михайловски

Една фраза в Библията преобръща представите ни за това, как сме свикнали да оценяваме: Този, който сади и този, който полива са равни, но всеки според своя труд ще получи своята отплата. В наши и не само в наши дни, трудът остава недооценен, защото той не може да се измери. А колко струва труда на делата на Ботев?

Когато човек си дава живота за своите дела, през цялото време плаща висока цена с компромиси, търпение, бива упрекван, обвиняван, а всеки неуспех непременно блясва в очите на страничните наблюдатели. Това са личните жертви, с които е известно стихотворението До моето първо либе. То изобразява силата и решителността на Ботев да загърни личния си живот, за да се жертва в името на всеобщото благо. В наши дни всеки мисли за себе си до такава степен, че в името на личното щастие е готов да погази всякакво народно и всеобщо благополучие. Така са се родили клишетата “срамна работа няма” и “имам семейство”. Във времената на Ботев, тези които не са мислили така, са ги наричали хъшове, което означава изгнаници. Това е цената, която се плаща по пътя към достигане на невъзможното или както е казал един философ всичко е възможно, но не всеки може да го направи. Трябва ли да бъдат обвинявани неуспелите или техния труд утре може да служи като стимул и вътрешен двигател, за тези, които имат възможност да успеят, да довършат делата им.