Лакиране

Чрез лакирането на повърхността се придава лъскавина и здравина, тя става устойчива на външни влияния и се постига желаният оптически ефект. То трябва да се извърши особено грижливо. След шлайфането основата трябва да се почисти добре от прах. Цветният пласт боя не бива да се шлайфа, защото лаковата боя е слабо пигментирана и шлифованите места няма да могат да се покрият. Външните обекти се лакират само при сухо време, тъй като при определени бои поетата влага води до помътняваме на покритието. Най-благоприятната температура за работа е 15-20° С.

Ако предметите могат да се пренасят, те се лакират в чисто, по възможност не прашно помещение, където не става течение. Лакът, обектът и помещението трябва да имат еднаква температура. Затова, преди да започнем лакирането, внасяме предметите, съхранявани евентуално на хладно, в умерено затопленото помещение. Най-добър ефект при лакирането постигаме, ако плоскостта е поставена в хоризонтално положение. Приборите, с които работим, трябва да са безупречно чисти. Всяко зрънце, всяко косъмче от четката, попаднали върху лакираната повърхност, ще проличат веднага. Особено неприятно е, ако четката пуска косми. Затова използуваме не нови, а по-стари четки, но не и съвсем проскубани и меки. Подходящи са плоските четки, широки 50 до 80 мм застегнати в ламаринена обковка. Ако повърхността трябва да се лакира няколко пъти, шлайфаме леко с фина шкурка всеки пласт лак след изсъхването му, преди да сме нанесли следващия. Това подобрява сцеплението. При мокро шлайфане използуваме непромокаема шкурка.