Какво трябва да знаем за боите и работата с тях

Преди да посегнете към четката, необходимо е да се запознаете с още някои общи положения. След изсъхването си върху обекта боите образуват пласт, т.нар. покритие. Свойствата на това покритие се определят от съставките на боите:

  • Свързващи вещества, например туткал, съхнещи масла или смоли.
  • Пигменти (оцветители), например охра.
  • Спомагателни вещества, като разтворители или вещества, ускоряващи съхненето. Тези съставки се продават вече смесени в определени съотношения и след многократно изпробване.

Затова при готовите бои тези съотношения не бива да се променят самоволно, напр. да се разреждат произволно. Това може да доведе до значителни дефекти в покритието. При отваряне на кутията ще видим понякога лека корица. С нож я отделяме внимателно от стените на съда и я изваждаме наведнъж. Ако това не ни се удаде и в боята плуват парченца от корицата, трябва да я прецедим през сито. Подходящ за случая е и дамски найлонов чорап, опънат здраво върху кутия.

При по-дълго съхраняване на боята поради различното тегло на съставните й части последните могат да се отделят една от друга. В такъв случай разбъркваме боята с дъсчица с кръгообразни движения винаги отдолу нагоре, докато дъното на съда се освободи напълно от утайката. По-добре да бъркаме малко повече от необходимото, отколкото недостатъчно, тъй като още при първото намазване боята трябва да представлява гладка смес.

Ако за един обект са необходими няколко кутии боя, смесваме цялото количество в отделен съд, за да се избягнат евентуални различия в цветовете.

Нюансиране на боите се налага, ако не можем да ги купим в желания тон, напр. определени пастелни тонове. В такъв случай купуваме бяла боя и паста оцветител. Универсалните пасти-оцветители за нюансиране имат предимството, че могат да се прибавят към туткални, варови, латексни, блажни, нитроцелулозни и към някои алкидни бои. Има също и специални пасти-оцветители, които обаче трябва да се използват само с оглед на съответното свързващо вещество. Преди да нюансираме боята, си приготвяме цветна проба. Върху парче картон или стъкло капваме няколко капки от боята, която ще се нюачсира, и разтриваме в нея с пръст малко от пастата-оцветител. Така добиваме представа до каква степен може да се нюансира боята и дали изобщо можем да получим желания тон.

Понякога, за да се постигне един определен тон, са необходими няколко различни по цвят пасти.

След това смесваме в удобен съд избраните пасти-оцветители с малка част от боята и разбъркваме добре. От тази смес прибавяме на порции необходимото количество към боята, като непрекъснато бъркаме. От време на време нанасяме малко боя върху картона с пробата и сравняваме. По принцип нюансираме най-напред боята за първото нанасяне, за да видим след изсъхването й върху боядисания обект нейния ефект. После преценяваме до каква степен трябва да нюансираме покривния слой.

Не нюансирайте на изкуствена светлина или на слънце, защото цветовете се влияят много от посоката и вида на светлината.

В помещения без дневна светлина се нюансира при обичайното за помещението осветление. За всеки случай се прави проба върху самия обект, за да може да се определи правилно желаният цвят.

  • Туткалните бои, след като изсъхнат, стават по-светли, отколкото изглеждат мокри.
  • Блажните, алкидните и латекс-ните бои потъмняват малко след като изсъхнат.

Тези явления трябва да се имат пред вид. Разреждането на готовите бои по принцип не е желателно, в повечето случаи дори вредно. Боите се доставят в магазините готови за нанасяне. Ако все пак е необходимо разреждане, използвайте съответния разредител, и то в малко количество. Употребата на неподходящи разредители, например нитроцелулозен разредител за блажни бои, може да доведе до неприятни последици. В никакъв случай не бива да се използува разредител, който ви е под ръка, без да знаете състава му. Тогава могат да се получат големи дефекти в покритието. Също не бива произволно да се разрежда. Боята би станала твърде рядка и съответно полученото покритие — твърде тънко.

Друг недостатък при прекомерното разреждане е стичането на боята, нанасяна върху вертикални плоскости — образуват се т. нар. „Завеси” от постоянното капене от четката.

Също и покривността на боята се влошава. С прекомерно разредена боя се работи по-лесно, но това е за сметка на качеството. Количеството разредител, ако изобщо е необходим, трябва да бъде най-много 5%, а при лакови бои за външно боядисване — 3%. за туткални, варови, циментови, силикатни и латексни бои подходящ разтворител е водата. Със специалните разредители за други видове бои работете по указание на производителя. Остатъци от блажни, лакови или латексни бои е изключение на двукомпонентните- се съхраняват в чисти, добре затварящи се съдове. Може да се използуват и оригиналните кутии, като, преди да се затворят, се добави малко от съответния разредител. Блажните и алкидните бои е по-добре да се съхраняват в съд, съответствуващ на количеството им, за да остане колкото се може по-малко въздух в съда. При кутии със завинтваща се капачка уплътнението трябва да е добро и резбата й чиста, за да не залепне вследствие на останалата по нея боя. След като затворите съда, обърнете го за няколко минути с капака надолу. Така затворът се уплътнява допълнително отвътре и се ограничава образуването на кора при блажните и алкидните бои. Съдовете с боя се държат на сухо и хладно място при температура над 5°С. Имайте пред вид, че срокът за съхранение не е неограничен.