Подготовка за поставяне на тапети или измазване на стените

Преди да нанесем боята или тапетите

Материалите и инструментите са приготвени, по-малките мебели са изнесени от стаята, тежките мебели са преместени в средата на стаята и са покрити с фолио или амбалажна хартия. Ако се сложи парче кожа под краката на гардероба, той по-лесно ще се премести. Пред вратата поставяме влажна кърпа за избърсване на обувките, за да не се замърсява излишно останалата част от жилището. Ако се налага да минаваме през някоя от съседните стаи, правим пътечка от стари вестници или фолио. След всичко това снемаме лампата, но преди това изваждаме спускаме предпазителите! Преди да започнете работа по тавана и стените, отстранете всички пирони и кукички, които няма да се използуват повече. Обикновено остават дупки, които трябва да се запълнят.

Бетон и мазилка като основа

Прясната основа от бетон или мазилка поради влажността си и алкалността си е подходяща само при известни условия за боядисване и облепване с тапети. Единствено могат да се нанасят покрития с туткални, варови и циментови бои с алкално устойчиви пигменти. При употреба на други бои ще се появят напуквания, петна и шупли. Само добре изсъхналата на въздух мазилка, по която няма влажни петна, е подходяща след флуатиране /неутрализация/- за боядисване със силикатни и латексни бои. Блажни и алкидни бои могат да се нанасят едва след като мазилката е престояла по-дълго време,,а именно:

  • около 1 седмица
  • около 1 месец
  • около 6 месеца
  • около 8 месеца
  • около 12 месеца

Запълване на дупките с гипс

Запълване на дупките с гипс

Дупките от пирони и кукички, малките пукнатини и дълбоки драскотини в мазилката се гипсират. Гипсът трябва да се съхранява на сухо, за да не се втвърди преждевременно. Пукнатините се изстъргват клинообразно, почистват се от прах и нечистотии и се намокрят добре. За предпочитане е да се използува готова паста за запълване на дупки. За да получим гипсовата каша, наливаме вода в чашка и прибавяме към нея гипса, не обратното! Сместа не се разбърква, за да не загуби гипсът свързващото си свойство. След около 5 минути гипсовата каша е готова за шпакловане.

Флуатиране на мазилката

Флуатирането на мазилката е желателно, ако трябва да се неутрализират алкално реагиращи основи, например прясно измазани с варов разтвор места, ако е необходимо да се заздравят ронещи се места или да се премахнат петна от плесен или гъбички. Също и силно опушените части от тавана или стените трябва да се флуатират два-три пъти преди боядисване.

В търговията се предлагат течни и твърди флуати. За правилната им употреба прочетете специалните упътвания, за да разберете как да работите правилно с тях. Флуатните разтвори се нанасят с кръгла или плоска четка. По време на флуатирането се забелязва кипене върху повърхността на мазилката вследствие образуването на газове. Флуатирането се повтаря, докато кипенето престане. След изсъхване несвързаните остатъци от флуата се отстраняват, като мазилката се измие с вода. След това основата отново трябва да изсъхне добре, особено ако се нанасят блажни или алкидни бои. Внимавайте да не попаднат пръски от флуат върху прозорци, стъкла, политури, лакови покрития, керамика — кахлени или фаянсови плочки.

Изолационни материали в мазилките

Като изолационни материали са подходящи бързосъхнещите лакове или специални изолационни средства. За да се намали попиваемостта на силно попиваща мазилка, намазваме предварително повърхността с разредена боя един два пъти. По този начин попиващата основа се насища и се предотвратява бързото всмукване на свързващото вещество. Ако ще боядисваме с туткални бои, намазваме мазилката предварително с туткален разтвор, а при латексни бои — с разредена боя. За блажни и алкидни бои безир може да се употреби само върху неалкални основи. Чрез проби върху малки повърхности се’ убеждаваме дали предварителната обработка е достатъчна. Ако повърхността изглежда все още съвсем матова, необходимо е да се повтори предварителната намазка. При употреба на комбинирани бои спазваме точно указанията за обработката им.

 

Указания, преди да започнем боядисване

  • При шприцоването (също и при боядисването с четка или валяк) можем да улесним работата си значително, ако покрием добре съседните плоскости, които няма да се боядисват. Самозалепящата се лента (тиксо) в случая върши добра работа.
  • При боядисване с блажна или лакова боя при първото нанасяне на боята се постига по-добро сцепление с четка, тъй като с нея боята може да се вмаже добре в порите на основата. Междинният и покривният пласт се нанасят с четка, валяк или пулверизатор. Блажните и лаковите бои не бива да се нанасят на дебел слой, защото по вертикалните плоскости се образуват „пътечки” и „завеси” и покритието има лош вид.
  • При всички бои трябва да се спазва строго времето за съхнене на пластовете, за да се избягнат дефекти в покритието. Ако преждевременно нанесем следващия пласт върху недостатъчно изсъхнал пласт боя, покривният пласт при определено натоварване може да се измести. При някои видове бои пресъхването на отделните пластове се отразява лошо на сцеплението на следващия пласт. Посоченото от производителя време за съхнене е съобразено с температура от 18 до 20°. При по-ниски температури трябва да се увеличи времето за съхнене. При кратки прекъсвания на работата четката и валякът се поставят в съда с боята, за да не се втвърдят.
  • Прясно боядисаните повърхности пазим от влага, мраз и прах, за да се постигне желаното качество на повърхността.
  • Пръските боя веднага се избърсват с подходящ разтворител.

 

Внимание! — Някои материали се развалят от силни разтворители.

Редът и чистотата на работното място улесняват не само работата при боядисването, но и помагат да се избягнат грешки и дефекти, за които по-късно ще се ядосвате.

Боядисване върху дървена основа

Дървото има поресто-клетъчна структура, затова приема бързо влага от околната среда и поставено на сухо, отново я отделя. При това дървото променя своя обем. Затова дървената основа е сложна за боядисване. Още при избора на боите трябва да се съобразяваме със свойствата на дървото. Боите, които образуват твърд и чуплив слой се напукват, тъй като не могат да следват процесите, извършващи се в дървото, а плътните покрития пречат на водообмена. Покритията с комбинирани бои плътно покриват дървото и така се увеличава трайността му. Безупречната основа и в случая е предпоставка за успешна работа. Почистването на дървената мазилка повърхност от прах, нечистотии, строителен разтвор и др. е задължително, за да се получи добро сцепление между боята и основата. Използуваме шпатула, четки и метличка, като внимаваме да не повредим повърхността. Строителният дървен материал трябва да се импрегнира. По този начин той се предпазва за по дълго време от дървесни гъбички. Ако искаме да го боядисаме, трябва най-напред да го намажем с предпазващи дървото средства, които не избиват през покритието боя. В случая импрегниращи вещества, които съдържат несъхнещи смолисти масла, не са подходящи. Към предварителната обработка на основата се отнася също и отстраняването на дупки от чепове, засмолени места, пукнатини и по-големи вдлъбнатини. За целта използуваме „течно” дърво и работим по указанията на производителя.

Боядисване върху метална и пластмасова повърхност

Предварителната обработка на пластмасовите повърхности е необходима, за да се осигури по-добро сцепление на боята. Тя се състои обикновено в обезмасляване и разграпавяване. Органичните разтворители са неподходящи, те могат да разтворят повърхността. Затова се работи с алкални препарати, които се използуват също и за предварителната обработка на метални основи. Разграпавяването се извършва с фина шкурка. Порестата пластмаса не се нуждае от разграпавяване.

Боядисване върху стари пластове боя или слой

Често не можем да определим какви бои е нанесено на старото покритие на мазилка, дърво и метал. Старото покритие трябва да се отстрани изцяло, ако боята се лющи или върху повърхността са избили вредни вещества. Ако покритието е все още лъскаво, трябва да се разграпави. По този начин се осигурява сцеплението на новия пласт боя. Повърхността се разграпавява с шкурка или като се измие с амонячен разтвор /около 3% във вода/. Добре е след това да се изплакне с топла вода. Цоклите могат да се измият и с по-силни препарати, а след това непременно да се изплакнат с чиста вода. Внимавайте! Посочените препарати разяждат, пазете си очите! Проветрявайте стаите добре! Пазете пода от пръски.

Отстраняване на стари пластове боя

Стари покрития с туткални бои се измиват с четка. Най-напред се намокрят около 2ст2от стената и се оставят да се размекне боята. Тънките пластове могат да се отстранят лесно с няколко измивания, по-дебелите се отстраняват внимателно с шпатула и се измиват накрая с вода. Не забравяйте да покриете пода и мебелите.

Ако ще се нанася боя върху стена с хартиени тапети, те трябва да се отлепят изцяло, след това плоскостта да се измие добре и да се подготви за боядисване, както мазилката. Върху стъкленовлакнести тапети може да се нанасят бои. Това се отнася също и за пластмасови плоскоти, ако съответно се подготвят за боядисването.

Основна предпоставка за нанасянето на боите все пак си остава безупречното сцепление върху основата.

Ако боята е започнала вече да се лющи и се държи слабо върху основата, трябва да се изстърже с шпатула, а след това основата се шлайфа с шкурка. Все още здрави, но тук там напукани покрития с блажна или алкидна боя се отстраняват с разтварящи химикали или алкални препарати. Тези препарати се нанасят според указанията на производителя. Работи се с четка или шпатула. След като намазаната повърхност престои известно време, боята започва да се набръчква и се отстранява лесно, шпатула. При употреба на разтварящи химикали е необходимо повърхността да се измие допълнително с разтворител. Употребата на алкални препарати изисква неколкократно измиване с вода и неутрализация със слаб разтвор оцетна киселина. Затова употребата на разтварящи химикали е по-проста и почти не поврежда основата.

  • При боравене с химикалите спазвайте точно указаните предпазни мерки!
  • Ако старото покритие не може да се разтвори с химикал, то трябва да се изгори. За целта се използва бензинова лампа. Внимавайте да не предизвикате пожар! Този метод не е подходящ за хоросанови мазилки, тъй като топлинното въздействие води до образуването на пукнатини в мазилката.
  • Също и тьнкостенни метални части не могат да се обработват по този начин, тъй като се деформират под въздействието на топлината.
  • Изгарянето на стари покрития върху газови тръби е забранено!
  • Стари покрития с нитроцелулозни лакове и бои не бива да се изгарят поради опасност от възпламеняване.

При изгарянето на старото покритие движим бензиновата лампа с едната ръка равномерно по повърхността, докато боята се размекне и се образуват мехури. Трябва да се внимава боята да не се овъгли и да се втвърди. Размекнатия пласт изстъргваме с шпатула. Обгорената повърхност се шлайфа и се почиства от праха.

Всички горими и възпламеняващи се предмети (пердета, разтворители и други) дръжте настрана от пламъка. Покрийте пода с лист ламарина. Внимавайте, ако подът е чувствителен спрямо топлина.

Върху какво може да се лепят тапети. Подготовка за лепене

Както при боядисването, така и при поставянето на тапети трябва да се работи върху добра основа. Затова е важно, преди да започнете поставянето на тапетите, добре да огледате стените и тавана. Най-важните условия за всички видове тапети са: Основата трябва да бъде здрава, гладка (т.е. без неравности), суха и с добра попиваемост. Това изисква:

  1. Мазилката да се почисти от стари туткални бои и остатъци от тапети. Лепенето на нови тапети върху стари, макар и да изглеждат запазени, не се препоръчва. Вследствие влажността на лепилото старият тапет се отлепва от стената или върху новия се появяват петна, тъй като лепилото е разтворило някои пигменти.
  2. Не отлепяйте старите тапети сухи, а ги навлажнете добре и ги отстранете с шпатула (внимавайте да не повредите мазилката). След отстраняване на старите тапети основата трябва да се измие добре.
  3. Пукнатини и дупки в мазилката трябва да се запушват преди поставянето на тапетите.
  4. Изключение правят поради естеството си тапетите с метално фолио, стъкленовлакнестите и структурните тапети. С тези тапети могат да се покрият малки дефекти.
  5. Току-що измазани части от мазилката трябва предварително да се обработят грижливо с течна макулатура.
  6. Попиваемостта на основата трябва да позволява водата от лепилото да се поеме за 1 до З часа. Това е особено важно за тапетите с метално фолио, които не пропускат влагата. По тази причина в много редки случаи като основа може да служи покритие с блажни бои.

Как трябва да се боядисва стена. Боядисване на няколко пласта

От опит сигурно знаете вече, че само с едно боядисване полученото покритие няма да ви задоволи. Едва след като се нанесат няколко пласта боя, се получава добро покритие със защитен и покривен ефект. По принцип една такава система от пластове боя, в която всеки пласт има определени функции, е изградена по следния начин:

Основен пласт(грунд) — поставя се чрез грундиране. Грундът свързва системата от пластове боя с основата и осъществява сцеплението им. При металите той предпазва освен това и от ръжда.

Кога трябва да се боядисва – температура, влажност и други

Външните боядисвания с предварителна обработка на основата се извършват при сухо време и температура на въздуха над 5° С, а най-добре при 20° С. Изключения правят варовите и циментовите бои, които се свързват с основата особено добре при влажно време (не дъждовно) и температура над 0° С. За ранна есен трябва да

се заплануват боядисванията против ръжда и на дървени обекти на открито, тъй като тогава може да се разчита на по-дълъг период сухо време. При дъжд, мъгла и утринна роса не бива да се боядисва, както и при силно слънце.

Какво трябва да знаем за боите и работата с тях

Преди да посегнете към четката, необходимо е да се запознаете с още някои общи положения. След изсъхването си върху обекта боите образуват пласт, т.нар. покритие. Свойствата на това покритие се определят от съставките на боите:

  • Свързващи вещества, например туткал, съхнещи масла или смоли.
  • Пигменти (оцветители), например охра.
  • Спомагателни вещества, като разтворители или вещества, ускоряващи съхненето. Тези съставки се продават вече смесени в определени съотношения и след многократно изпробване.

Затова при готовите бои тези съотношения не бива да се променят самоволно, напр. да се разреждат произволно. Това може да доведе до значителни дефекти в покритието. При отваряне на кутията ще видим понякога лека корица. С нож я отделяме внимателно от стените на съда и я изваждаме наведнъж. Ако това не ни се удаде и в боята плуват парченца от корицата, трябва да я прецедим през сито. Подходящ за случая е и дамски найлонов чорап, опънат здраво върху кутия.

При по-дълго съхраняване на боята поради различното тегло на съставните й части последните могат да се отделят една от друга. В такъв случай разбъркваме боята с дъсчица с кръгообразни движения винаги отдолу нагоре, докато дъното на съда се освободи напълно от утайката. По-добре да бъркаме малко повече от необходимото, отколкото недостатъчно, тъй като още при първото намазване боята трябва да представлява гладка смес.

Ако за един обект са необходими няколко кутии боя, смесваме цялото количество в отделен съд, за да се избягнат евентуални различия в цветовете.

Нюансиране на боите се налага, ако не можем да ги купим в желания тон, напр. определени пастелни тонове. В такъв случай купуваме бяла боя и паста оцветител. Универсалните пасти-оцветители за нюансиране имат предимството, че могат да се прибавят към туткални, варови, латексни, блажни, нитроцелулозни и към някои алкидни бои. Има също и специални пасти-оцветители, които обаче трябва да се използват само с оглед на съответното свързващо вещество. Преди да нюансираме боята, си приготвяме цветна проба. Върху парче картон или стъкло капваме няколко капки от боята, която ще се нюачсира, и разтриваме в нея с пръст малко от пастата-оцветител. Така добиваме представа до каква степен може да се нюансира боята и дали изобщо можем да получим желания тон.

Понякога, за да се постигне един определен тон, са необходими няколко различни по цвят пасти.

След това смесваме в удобен съд избраните пасти-оцветители с малка част от боята и разбъркваме добре. От тази смес прибавяме на порции необходимото количество към боята, като непрекъснато бъркаме. От време на време нанасяме малко боя върху картона с пробата и сравняваме. По принцип нюансираме най-напред боята за първото нанасяне, за да видим след изсъхването й върху боядисания обект нейния ефект. После преценяваме до каква степен трябва да нюансираме покривния слой.

Не нюансирайте на изкуствена светлина или на слънце, защото цветовете се влияят много от посоката и вида на светлината.

В помещения без дневна светлина се нюансира при обичайното за помещението осветление. За всеки случай се прави проба върху самия обект, за да може да се определи правилно желаният цвят.

  • Туткалните бои, след като изсъхнат, стават по-светли, отколкото изглеждат мокри.
  • Блажните, алкидните и латекс-ните бои потъмняват малко след като изсъхнат.

Тези явления трябва да се имат пред вид. Разреждането на готовите бои по принцип не е желателно, в повечето случаи дори вредно. Боите се доставят в магазините готови за нанасяне. Ако все пак е необходимо разреждане, използвайте съответния разредител, и то в малко количество. Употребата на неподходящи разредители, например нитроцелулозен разредител за блажни бои, може да доведе до неприятни последици. В никакъв случай не бива да се използува разредител, който ви е под ръка, без да знаете състава му. Тогава могат да се получат големи дефекти в покритието. Също не бива произволно да се разрежда. Боята би станала твърде рядка и съответно полученото покритие — твърде тънко.

Друг недостатък при прекомерното разреждане е стичането на боята, нанасяна върху вертикални плоскости — образуват се т. нар. „Завеси” от постоянното капене от четката.

Също и покривността на боята се влошава. С прекомерно разредена боя се работи по-лесно, но това е за сметка на качеството. Количеството разредител, ако изобщо е необходим, трябва да бъде най-много 5%, а при лакови бои за външно боядисване — 3%. за туткални, варови, циментови, силикатни и латексни бои подходящ разтворител е водата. Със специалните разредители за други видове бои работете по указание на производителя. Остатъци от блажни, лакови или латексни бои е изключение на двукомпонентните- се съхраняват в чисти, добре затварящи се съдове. Може да се използуват и оригиналните кутии, като, преди да се затворят, се добави малко от съответния разредител. Блажните и алкидните бои е по-добре да се съхраняват в съд, съответствуващ на количеството им, за да остане колкото се може по-малко въздух в съда. При кутии със завинтваща се капачка уплътнението трябва да е добро и резбата й чиста, за да не залепне вследствие на останалата по нея боя. След като затворите съда, обърнете го за няколко минути с капака надолу. Така затворът се уплътнява допълнително отвътре и се ограничава образуването на кора при блажните и алкидните бои. Съдовете с боя се държат на сухо и хладно място при температура над 5°С. Имайте пред вид, че срокът за съхранение не е неограничен.

Боядисване с четка и валяк

Боядисване с четка

Най-напред потапяме четката в боята до края на космите, изцеждаме я няколко пъти върху дъсчицата, с която разбъркваме боята, и след това на ръба на съда. Отново я потапяме и изтупваме леко два-три пъти на ръба на съда. По този начин предотвратяваме капенето при пренасянето на четката от съда до плоскостта за боядисване. След това нанасяме боята върху основата, разпределяме я и я размазваме по нея равномерно. При първото нанасяне се стараем да вмажем боята интензивно в основата, без да натискаме много силно четката. Под микроскоп се виждат много пори и неравности в основата, които трябва да се запълнят с боя, за да се образува вътрешна спойка и да се осигури добро сцепление между слоя боя и основата. Едновременно с това и разпределяме боята. Също и при нанасянето на междинния и покривния пласт трябва да разпределяме добре боята, за да получим навсякъде равномерна дебелина на намазката. Това е еднакво важно както за качеството на покривния пласт, така и за съхненето на боите. Заглажда се „кръстосано”, т.е. веднъж отвесно, веднъж водоравно. Последното заглаждане се прави при хоризонтални плоскости хоризонтално, при тавани – успоредно на лъчите светлина, а при дървени основи — успоредно на жилките на дървото.

Шприцоване

Чрез шприцоване можем да нанесем боята бързо, рационално и равномерно. Това е особено удобно за големи повърхности, а също и за места, до които с четка трудно може да се достигне, така напр. вътрешната страна на радиатора се боядисва по-лесно със специални пулверизатори. При шприцоването боята се разпръсква на фини капки, които при допира си с повърхността се сливат и образуват цялостен покривен филм. За всички шприцовъчни работи три фактора са особено важни: степента на втечненост на боята под налягане /вискозитет/; въздушното налягане и отворът на дюзата. Тези три фактора трябва винаги да са съгласувани. Само при аерозолните опаковки това е гарантирано. При всички други методи регулирането на боята спрямо налягането на въздуха и отвора на дюзата трябва да се изпробва, ако няма други технически възможности. Изсипваме боята в резервоара, правим няколко пробни изпръсквания и внимаваме да не се стича от вертикалните плоскости и да се получи необходимата дебелина на пласта. На любителя-бояджия се препоръчват само такива шприц-уреди, които са прости за обслужване и не изискват много технически приспособления. На първо място ще споменем пръскачката машина. Това е вид ръчна помпа, за чието обслужва не са необходими двама души. С този уред могат да се пръскат бои във воден разтвор като туткални и варови или импрегнатори. Апаратурата с ниско налягане, която обикновено се носи на гръб, може да се обслужва от един човек. Предимството на тази апаратура се състои в това, че се образува незначителна мъгла при шприцоването, поради което не са необходими специални приспособления за изсмукването й. Освен това има електрически пул-веризатори /яистолети/ у които чрез всмукване и сгьстяване на въздуха сами създават необходимото налагане. С тези уреди може да се шприцоват предимно нитроцелулозни, блажни, алкидни и латексни бои със съответния вискозитет..

Шпакловане

Ако искаме качеството на повърхността да бъде особено добро, след грундирането на основата трябва да я шпакловаме. Това трябва да направим непременно, ако искаме при лакиране да получим блестящо покритие. Само при напълно гладка повърхност може да се получи истински ефект от лакирането. Разбира се, тази дейност изисква известна тренировка, защото при некомпетентно изпълнение, вместо да се отстранят неравностите, може да се направят нови. Затова се препоръчва на начинаещия да се научи да борави с инструментите и шпакловката върху място, което няма да се вижда, напр. Върху някоя дъска или върху цокъла зад шкафа. Мястото за тренировка обаче не трябва да е много малко. За целта използваме шпатула, широка от 100 до 150 мм, и нормална шпатула — широка от 80 до 100 мм.

Лакиране

Чрез лакирането на повърхността се придава лъскавина и здравина, тя става устойчива на външни влияния и се постига желаният оптически ефект. То трябва да се извърши особено грижливо. След шлайфането основата трябва да се почисти добре от прах. Цветният пласт боя не бива да се шлайфа, защото лаковата боя е слабо пигментирана и шлифованите места няма да могат да се покрият. Външните обекти се лакират само при сухо време, тъй като при определени бои поетата влага води до помътняваме на покритието. Най-благоприятната температура за работа е 15-20° С.

Туткални бои – Бои във воден разтвор

Туткалните бои съдържат като свързващо вещество туткал. Те се приготвят във водна гъста маса и изсъхват вследствие изпаряването на водата. Замазката с туткални бои под влиянието на влагата се размеква, подпухва и загубва устойчивостта си. Съдържащата се в тях вода може да причини образуване на плесен и мухъл. Затова туткалните бои се употребяват по възможност порядко и само в сухи помещения и при пореста основа. Туткалните бои се отстраняват без остатък с вода.

Качество на покритието: Устойчиво на изтриване, не пречи на дишането на стената, матово.

Приложение: Боядисване на стени и тавани в сухи вътрешни помещения, коридори, преддверия.

Варови бои

Варовите бои се приготовляват лесно. Свързващото вещество е варно мляко. Втвърдяването на варовите бои се дължи на химичен процес, за които са необходими време и влага. Намазката с варови бои за разлика от тази с туткални бои не подпухва, не плесенясва и не мухлясва. Заради антисептичните й свойства често се използува за складове за хранителни продукти и обори. Тъй като се разяжда от индустриалния дим, не е подходяща за външно боядисване в индустриални области и големи градове.

Качество на покритието: Устойчиво на атмосферни влияния, на изтриване, не пречи на дишането.

Приложение:

Влажни помещения, перални, килери, обори, избени помещения, гаражи, фасади.

Начин на приготовление и работа:

Варовите бои приготвяме сами. Разбъркваме добре бяла вар най-напред с малко, а после с повече вода, докато се получи рядко варно мляко. За оцветяване се използуват само земни пигменти, като охра, умбра, теради сиена, желязно оксидно червено, жълто и черно, хромово зелено или така наречените вароустой-чиви пигменти. Затова при покупката трябва да обърнем внимание на продавача, че искаме пигменти за оцветяване на варови бои. Тъй като свързващата сила на варта е ограничена, получават се само много светли нюанси. Накисваме пигментите, чието количество не трябва да превишава 10% от количеството на варта, няколко часа или по-добре една нощ във вода, преди да ги прибавим към варната каша.