Хранителни вещества на пчелите

За да могат да живеят, да работят и да се размножават, пчелите трябва да се хранят с храна, в състава на която да влизат трите основни хранителни вещества — белтъчини, въглехидрати и мастни вещества. Освен това за храненето на пчелите са необходими още витамини и минерални соли.

Най-същественото вещество от тялото на пчелите са белтъчините. Те са строителното вещество на организма, необходимо за изграждането на тялото, за възстановяване на постоянно разрушаваните при работата органи, като материал за изработване на различните вещества, които се отделят от различните жлези на пчелите.

Богатите на белтъчини храни са необходими на пчелите, особено по време на усиленото отглеждане на пило и произвеждането на восък.

Въглехидратите влизат в състава на храната и на телесните запаси (захари, нишесте, гдикоген и др.), която се изразходва главно за получаване на топлина и мускулна енергия. Особено много въглехидрати са необходими по време на летенето на пчелите.

Мастните вещества, както и въглехидратите се изразходват за получаването на топлинна и мускулна енергия. Те се складират в мастното тяло на пчелата като запасни хранителни вещества.

Витамините регулират нормалната жизнена дейност на пчелата. Минералните вещества са необходими за живота и растежа на пчелите.

Основните източници на всички тези хранителни вещества за пчелата са цветният прашец и нектарът. Водата влиза в състава на тъканите на пчелата и е необходима при различните Реакции в организма (хидролиза, разлагане на по-висшите химични- съединения, йонизация и др.).

Мана

Освен нектар пчелите често използуват и други сладки сокове — мана, сладките отделяния от листните въшки и други насекоми. Тези насекоми се хранят със сладките сокове на растенията, които обитават, и отделят част от тези-сокове почти без промяна, оставяйки ги по листата във вид на капчици. Това е така наречената мана от животински произход. Освен това пчелите използуват и друга мана — медена роса, листен мед и др. Тя е продукт от чисто растителен произход — сладък сок, отделян при известни условия (топлина и влага) от листата и други нежни части на широколистните дървета (елхата, дъба, бука, ясена, кестена, клена, върбата, овощните дръвчета, лозата, леската, а понякога и царевицата) без каквото и да е участие на насекоми, и затова по своя произход и състав не се отличава много от нектара. Това отделяне е резултат от дейността на захароносните тъкани, които не се различават съществено от тъканите на нектарниците и медът произведен от такава мана, по състав е по-близък до нектарния мед. През едни години маната се отделя изобилно, през други – в малко количество, а в някои случаи изобщо не се отделя.

Мед

В гнездото пчелите преработват нектара в мед. Тази преработка се свежда до изпарение на излишната вода и до изменения в химическия състав на нектара. Към събрания в гушката нектар пчелата добавя слюнка, съдържаща ферменти, под чието действие той започва да се превръща в мед – процес, който завършва след поставянето на нектара в килийките. Главните съставни части на меда са захари и вода. В нектара, събиран от цветовете, се съдържа в най-голямо количество тръстена (цвеклова) захар (захароза). Под влияние на слюнчените ферменти тя се превръща (инвертира се) в плодова и гроздова захар. Освен захари в меда се срещат и сходните на тях декстрини. Захарите и декстрините съставляват по тегло ¾ от меда. Разнообразието в свойствата на меда зависи главно от растенията, от които произхожда нектарът, събиран от пчелите за преработване в мед.

Цветен прашец

Цветният прашец (полен) се състои от дребни зърна мъжките полови клетки на растенията. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаема целулозна обвивка, а във вътрешността си съдържат протоплазма, съставена главно от белтъчини (средно 20%), въглехидрати (до 20%), мазнини (4 до 15%), соли (3—5%) и витамини. В зрънцата прашец на някои растения се съдържат и сапонини, които ги правят отровни за пчелите. Отровен прашец за пчелите дават самокитката, чемериката, делфиниумът и др.

Някои видове плесени могат да се развият в неотровен прашец, който след консумиране от пчелите предизвиква при тях тежки и смъртоносни отравяния.

Цветният прашец представлява основният източник за белтъчно-минералното хранене на пчелите. Прашецът е особено нужен за изхранването на личинките и на пчелите-кърмачки. За събиране на прашец отиват около 30% от летящите пчели. Напролет през хубави и слънчеви дни в събирането на прашец може да се включат до 50% от пчелите-събирачки. Пчелите пренасят събирания от цветята прашец в кошничките на задните си крачка и го поставят в килийки наблизо до пилото. При това събиране те добавят слюнка към прашеца, а при складирането му в килийката му добавят мед. 

Мед и цветен прашец

Медът и цветният прашец в кошера съставляват хранителните запаси на пчелното семейство. Нормалното развитие на едно семейство може да се осигури само ако кошерът има достатъчни количества мед и прашец. Установено е, че едно силно семейство изразходва през периода на развитието си от втората половина на април до средата на юни) към 30 кг мед; през време на работата на пчелите за медосбора (втората половина на юни и юли) — 45 кг; през периода на есенното отглеждане . на пчели, с които ще зазими семейството (август, септември) – 12 кг; през периода на относителния зимен покой (октомври до средата на април) — 8 кг, или всичко — 95 кг. През димните месеци без пило консумацията на мед е твърде малка (за октомври, ноември, декември, януари и февруари) – – около 5—6 кг.

За нормалното съществуване на пчелите е необходима и вода. Самото тяло на пчелата съдържа голям процент вода -в мускулатурата 75,8%, в кръвта й над 80%. Пчелата губи постоянно вода при обмяната на веществата.

 

Вода

На пчелите е нужна и вода за пиене и преди всичко за приготвяне на кашицата от прашец и мед за кърмене па пилото, както и за произвеждането на млечицето. Кашицата-се приготвя с вода, а пчелите, които отделят млечице, консумират много прашец и пият повече вода. Водата е нужна особено през пролетта, когато постъпва по-малко нектар, и през лятото, когато пчелите нямат възможност да излитат при лошо време. В дни със слаба беритба или в безберитбени дни, особено ако времето е горещо и сухо, пчелите се нуждаят от го-леми количества вода. В такива случаи те започват да изразходват от запасите запечатан мед. С появяване на бертба пчелите задоволяват своята потребност по отношение на вода за сметка на течния нектар и принасянето на вода в кошера се преустановява. Според разхода дневно се принася от 50 до 200 г вода. Силни пчелни семейства с голямо количество пило изразходват до 300—400 г вода на ден. За да принесат такова количество вода, пчелите трябва да извършат от 8 до 16000 полета. Принасянето на вода се извършва от най-старите, пчели, които могат да се разпознаят по черния цвят вследствие оронването на космиците от гърдите и коремчето. По-голяма нужда от вода пчелите имат и по време на продължителен транспорт, особено през горещите летни дни.

През горещо време и при лоша вентилация пчелите принасят вода за разхлаждане на гнездото и за повишаване влажността на въздуха в кошера.