Общо устройство на медоносната пчела

Тъй като принадлежи към класа на насекомите, пчелата по своето външно и вътрешно устройство има много общи свойства с тях. В подробности обаче устройството на пчелата представлява много добър пример за приспособяване на един животински вид към условията, при които живее. Устройството и на майката, и на работничките, и на търтеите се намира в пълно съответствие с изпълняваните от тях функции.

Независимо от това, че работничката, майката и търтеят се различават доста много по своята форма и размери, в устройството на тялото им има и голямо сходство. По тази причина ще бъде описано по-подробно устройството на тялото на работничката, като се отбележат разликите в устройството на майката и на търтея.

Макар и малко, тялото на пчелата е доста сложно устроено и с редица приспособления, понеже и жизнените прояви в нейния организъм са не по-малко сложни. За удобство при изложението на анатомо-физиологичните особености на пчелата тялото й ще бъде разгледано по отделните органи и системи въз основа на свойствените на нейния организъм жизнени прояви.

Както при останалите насекоми, така и при пчелата тъканите са изградени от голям брой микроскопични дребни клетки.

Тялото на пчелата подобно на тялото на останалите насекоми и въобще на тялото на всички членестоноги е покрито с твърд щит, или външен (кожен) скелет. Външният слой на този скелет е мъртъв и съставен главно от хитин — вещество, твърде устойчиво на химикали и вредни външни влияния, едновременно меко и огъвливо. Този щит е най-твърдата и здрава част на тялото на пчелата и представлява неговата основа, подпора на меките вътрешни части. Той защищава вътрешните органи от външните вредни влияния – тласъци, удари, изсъхване, действие на различни вредни вещества и др. Кожният скелет образува сложна система от лостове за разнообразните движения на пчелата.

Устройство на трите телесни дяла

Глава и придатъци

Главата на пчелата представлява сплесната отпред назад триъгълна хитинена, кутийка с два отвора: отдолу – устен и отзад — тилен, през който минават хранопроводът, аортата, нервите и други органи. Вътре в главата е вместена най-важната част от нервната система –  над- и подглътъчният ганглий, които при пчелата заместват главния мозък; излизащите от тези ганглий дебели нервни снопчета към чувствителните органи, разположени върху главата; мускулите, задвижващи подвижните части на главата, както и жлезите, които отделят редица необходими за живота на пчелата вещества. На главата на пчелата се намират устните придатъци и хоботчето, очите и пипалцата.

Здравият хитинен щит на главите защищава разположените в нея органи и на първо място мозъка. Освен това работничката трамбува с главата си поставения в килийките цветен прашец.

По форма главата на майката и на търтея се различава от главата на работничката. Главата на майката е по-голяма и по-широка, горната й част е по-закръглена. Главата на търтея е почти сферична поради особено развитите сложни очи. Простите очи на работничката се намират на темето, на майката — по към челото, а на търтея — на челото.

Устни органи

Понеже пчелите се хранят с нектар, мед и, цветен прашец, устните им органи са приспособени за приемане на течна и твърда храна. На долния край на лицевата страна на главата се намира подвижната горна устна, а отстрани на нея — две масивни горни челюсти, които действуват в странично направление, една срещу друга. С горните челюсти пчелата хапе, гризе и хваща. С тях прогризва прашниците на цветовете, раздъвква восъчните пластинки при градежа на питите, изгризва градежа от восък по вътрешната повърхност на кошера и рамките, изгризва от дъската и разширява прелката, изнася различните нечистотии от кошера, при излизане от килийката прогризва капачето, с което е била запечатана, използува ги при отбрана, нападение и др. Периферно горните-челюсти при работничката са закръглени и съвсем гладки и поради това за разлика от осите и други насекоми тя не може да прогризва твърдата кожица на плодовете, за да смуче сок от тях.

Гърди и органи на движението

gardi-na-pcheliГърдите на пчелата се състоят от три членчета: преден гръд, среден гръд и заден гръд. Преден гръден е подвижно съединен с главата чрез тънка шийка от мека, еластична и гъвкава хитинена мембрана. Това позволява на пчелата да движи главата си на различни страни, което й е необходимо във връзка с нейната работа в кошера и в полето. Средния  и задния гръден са тясно свързани и образуват гръдната кутийка, съставена от горната и долната половина на съответните членчета, съединени подвижно. На границата между двете половини са прикрепени крилете. Към гърдите на насекомите освен крилете са прикрепени и крачката. Всеки гръден дял носи по една двойка крачка. За привеждане в движение на крилете в средния гръден са разположени много добре развити надлъжни и вертикални мускулни снопчета. Освен това през гърдите преминават хранопроводът, част от коремната нервна верига, трахейните стъбла и аортата.

За търсене на своята храна, за отглеждане на пилото, за защита от враговете и др. пчелата трябва да се движи – преди всичко да ходи и да лети. Органи на движението на пчелата са крачката и крилете заедно с мускулите, които ги привеждат в движение.

Криле

krile-na-pchelataЗа извършване на полетите пчелата има две двойки тънки прозрачни криле, които при трите пчелни форми имат еднакво устройство. Втората двойка е по-малка. В спокойно състояние предната двойка припокрива втората двойка криле. Крилете представляват прозрачни гънки от хитинената ципа на второто и третото гръдно членче. Те са усилени с надлъжни и напречни жилчици. В тези жилчици са вместени кръвоносни съдове, нерви и трахеи. Втората двойка криле на предния си край притежава кукички. С тях тя се закача със задния ръб на предните криле, за да се създаде устойчивост на полета. Полетът на пчелата се отличава от този на птиците.

predno-i-zadno-krilo

dvijenie-na-krilete

Коремче на пчелите

Коремчето при пчелите има различна форма: при работничката то е яйцеобразио, при майката — продълговато, а при търтея — широко и със заоблен край. Коремчето при работничката и майката се състои от шест ясно различими членчета, а при търтея — от седем. Коремните членчета имат една гръбна  част — тергит — и една коремна — стернит. Част от всяко членче припокрива част от следващото. Тръбната и коремната част от членчетата, както и самите те помежду си се свързват подвижно с еластична хитинена ципа, поради което коремчето на пчелата като цяло може да се свива и да се разширява, да се прегъва, да се скъсява и да се удължава. Възможността да се увеличава обемът на коремчето има голямо значение — разширяването е необходимо например при напълване да медовата гушка с нектар, при дишането на пчелата, при изпълването на дебелото черво на пчелата с несмлените остатъци от храната по време на зимуването. В коремчето на пчелата са разположени органите на кръвообращението, на дишането, на храносмилането, отделителните органи половите органи нервни възли. Коремчето извършва дихателните движения, които са добре забележими при уморените пчели непосредствено след завръщането им от полето. Коремчето на майката в зависимост от физиологичното й състояние може да има различни размери и обем. Увеличените размери на нейното коремче са резултат от силното развитие на яйчниците, особено през периода на усиленото яйцеснасяне. Когато яйцеснасянето се намали или се преустанови, намаляват се по обем и яйчниците, а с тях и самото коремче. От това майката става по-лека и способна да лети повече, както е случаят при роенето.

Восъкоотделителни жлеза

Восъкоотделителната жлеза е съставена от преобразувани клетки на кожата, намиращи се от вътрешната страна на четирите последни коремни членчета при пчелите-работиички (3,4,5 и 6 етернит). Многобройните каналчета на восъкоотделителните жлези завършват като сито върху така наречените восъчни огледалца— по две значително по-светли овални полета върху всяко от отделните коремни членчета с восъкоотделителни жлези. Всяка клетка на тези жлези отвън е снабдена с гъста мрежа трахейни капиляри — указание за енергична обмяна по време на восъкоотделянето. При живите пчели восъчните огледалца не могат да се видят, понеже всяка двойка восъчни огледалца се припокриват от задната част на стоящото пред нея коремно членче, образувайки по този начин така нареченото восъчно джобче. При току-що излюпените пчели восъкоотделителните жлези не са развити и затова първоначално те не отделят восък. Развитието на тези жлези е постепенно, с максимум между 12- и 18-дневната възраст на пчелите-работнички. Клетъчният слой на восъкоотделителната жлеза при съвсем младата пчела е 0,002 мм висок, докато на 17-ия ден — 0,05 — 0,06 мм, С остаряването на пчелите восъкоотделителните жлези преминават наново в недейно състояние. В клетките на развитите жлези се появяват мехурчета (вакуоли) с течен восък. Той преминава през порите на восъчните огледалца и в съприкосновение с въздуха се втвърдява и образува върху тях восъчни пластинки, които за разлика от восъка се топят при 71°С. Върху четирите двойки восъчни огледалца се образуват едновременно 8 восъчни люспици. Току-що отделеният восък има бял или бледожълт цвят, но постепенно в резултат на окисляване и в зависимост от степента на примесването му с прашец, клей, кожички и изпражнения от личинките става жълт, червеникав до кафяв.

Апарат за жилене. Жило на пчелите

jilo-na-pchelataЖилото на пчелата й служи за отбрана и нападение. В пчелното гнездо се съхраняват значителни запаси мед, които могат да привлекат не само пчели от чужди семейства, но и редица други животни (мечки, мишки, оси, мравки и др.) и хора. За защита на гнездото си пчелите са си изработили способността да жилят. Жилото на пчелата се намира в края на тялото й. То е сместено в задния сегмент на коремчето в една дълбока впадина. Докато пчелата е спокойна, жилото е скрито под последните коремни членчета. Исторически то произхожда от яйцеполагалото, което се среща при различни насекоми. То е, придатък само на женската полова система и затова се среща само при майката и работничките. Жилото е видоизменено яйцеполагало със специално предназначение. Състои се от един жлеб и две иглици — стилетки. Силни мускули посредством редица пластинки предават своето движение на двете иглици. Всяка игличка на края е назъбена. В основата на жилото са разположени две жлези — голяма и малка. Отровата се изработва от голямата жлеза. Секретът на малката жлеза служи за активизиране на отровния секрет. В непосредствена връзка с жилото е крушовидното събирателно мехурче на отровната жлеза. Самата жлеза се състои от тънка, дълга и многократно извита тръбица. Малката жлеза се състои от къса, леко извита тръбица. Нейният секрет се примесва към идващата от събирателното мехурче отрова. Най-голямо количество отрова се съдържа в 17—18-дневните пчели.

При жиленето пчелата подгъва коремчето си надолу и изкарва напред стилетките, които пробиват кожата и проникват в тялото на врага. В това време по жлеба в раната се влива отровната течност, която причинява болка и отичане на убоденото място. При ужилване на хора и животни пчелата не е в състояние да измъкне жилото си от еластичната им кожа, в която се закачват кукичките му. При опитите да го измъкне то се откъсва заедно с част от другите вътрешни органи. В резултат от откъсването на жилото и повреждане на намиращите се в близост и свързаните с него органи пчелата умира след 2—3 часа. При жилене на насекоми през твърдия щит остава цепнатина, из която пчелата изважда много лесно назъбеното си жило и не рискува живота си.