Мана

Освен нектар пчелите често използуват и други сладки сокове — мана, сладките отделяния от листните въшки и други насекоми. Тези насекоми се хранят със сладките сокове на растенията, които обитават, и отделят част от тези-сокове почти без промяна, оставяйки ги по листата във вид на капчици. Това е така наречената мана от животински произход. Освен това пчелите използуват и друга мана — медена роса, листен мед и др. Тя е продукт от чисто растителен произход — сладък сок, отделян при известни условия (топлина и влага) от листата и други нежни части на широколистните дървета (елхата, дъба, бука, ясена, кестена, клена, върбата, овощните дръвчета, лозата, леската, а понякога и царевицата) без каквото и да е участие на насекоми, и затова по своя произход и състав не се отличава много от нектара. Това отделяне е резултат от дейността на захароносните тъкани, които не се различават съществено от тъканите на нектарниците и медът произведен от такава мана, по състав е по-близък до нектарния мед. През едни години маната се отделя изобилно, през други – в малко количество, а в някои случаи изобщо не се отделя.

Мановият мед е непригоден за зимен запас на пчелите, понеже предизвиква диария, голям подмор на пчелите, дори загиване на голям брой семейства. За разлика от обикновения пчелен мед манрвият мед съдържа по-голям процент декстрини, тръстена захар, минерални вещества, галактоза и, понякога мелизитоза, манит и дулцит.

Особено вреден за пчелите е мановият мед, ако съдържа голямо количество минерални вещества. Манов мед със съдържание на соли под 0,14% е напълно пригоден за зимуване на пчелите, а при повече от 0,28% е вече непригоден. За да се предотврати измирането на пчелите през зимата, в гнездата им в никакъв случай не бива да се оставя такъв мед.