Гърди и органи на движението

gardi-na-pcheliГърдите на пчелата се състоят от три членчета: преден гръд, среден гръд и заден гръд. Преден гръден е подвижно съединен с главата чрез тънка шийка от мека, еластична и гъвкава хитинена мембрана. Това позволява на пчелата да движи главата си на различни страни, което й е необходимо във връзка с нейната работа в кошера и в полето. Средния  и задния гръден са тясно свързани и образуват гръдната кутийка, съставена от горната и долната половина на съответните членчета, съединени подвижно. На границата между двете половини са прикрепени крилете. Към гърдите на насекомите освен крилете са прикрепени и крачката. Всеки гръден дял носи по една двойка крачка. За привеждане в движение на крилете в средния гръден са разположени много добре развити надлъжни и вертикални мускулни снопчета. Освен това през гърдите преминават хранопроводът, част от коремната нервна верига, трахейните стъбла и аортата.

За търсене на своята храна, за отглеждане на пилото, за защита от враговете и др. пчелата трябва да се движи – преди всичко да ходи и да лети. Органи на движението на пчелата са крачката и крилете заедно с мускулите, които ги привеждат в движение.

Крачка

Крачката на пчелата са органи не само за предвижване, но и за изпълняване на редица други функции — събиране и пренасяне на цветен прашец, сваляне и предаване на восъчните пластинки към челюстите при граденето на пити и др.

Принципно всички крачка имат еднакво устройство. Всяко краче се състои от коритце, завъртач, или бедрен валяк, бедро, пищял (свирка) и стъпало. Стъпалото на свой ред се състои от пет членчета. Първото от тях е най-голямо. Крайното членче е снабдено с две нокътчета и леплива възглавничка. Така крачката на пчелата се състоят от 9 тръбовидни членчета, наредени като стълб от .фунийки. Напречното сечение на членчетата е елипсовидно и затова ставата се сгъва и се отваря само в една площ около една ос. Мускулите, които движат крачката, се намират, в членчетата и работят взаимно като противодействуващи.

Предназначението на крачката е твърде разнообразно. Преди всичко те й служат за опора на тялото, а след това за ходене и за извършване на най-разнообразни работи. При ходене пчелата винаги се опира в три точки, като повдига първото и третото краче от едната страна и средното от другата. Това създава устойчива опора за тялото. Нокътчетата помагат на пчелата да се движи по грапава повърхност (дървените части на кошера, по питите), да се залавят една за друга в роевия грозд, при градежа на пити и др., а на майката — да се задържи за устията на килийките при снасянето на яйцата. Движението по гладки плоскости (стъкло и др.) се улеснява от лепливите възглавнички.

Освен за ходене крачката, на пчелата й служат за чистене на тялото и за събиране на цветен прашец. Във връзка с това те представляват твърде целесъобразно устроени органи, които напълно съответствуват на извършената работа — приспособления, които пчелата владее до съвършенство.

Предните крачка на пчелата се по-къси от другите, но затова пък значително по-подвижни от средните и задните. На предните крачка пчелите имат специални приспособления върху външния ръб на първото членче от стъпалото — един ред твърди космици, с които тя чисти очите си от цветен прашец, по горния ръб на свирката – дълги разклонени космици за смитане и събиране на прашеца от тялото и за чистене на устните придатъци, а от вътрешната, страна на първото членче на стъпалото — апарат за почистване на пипалцата — един полукръгъл изрез, покрит отвътре с един ред твърди, космици като гребен или четчица. Срещу този полукръгъл изрез стои и се противопоставя подобно на палеца на човешка ръка един подвижен, израстък (съчленение), с който пчелата обхваща вкараното пипалцепри чистенето му, за да го прокара върху четчицата или гребена. По този начин пипалцата се освобождават от полепналите по тях зрънца цветен прашец, прашинки и други чужди частици. Наличността на този специален апарат за почистване на пипалцата е указание за голямото значение, което имат те, тъй като върху пипалцата се намират най-важните сетивни органи при пчелата — намириса и осезанието, — които играят в  живота и работата на пчелата извънредно важна роля.

На средните крачка в края на свирката пчелата има шип, или така наречената шпора, с която тя сваля топченцата цветен прашец от задните си крачка.

Задните крачка на пчелата са значително по-дълги и по-силни от предните и средните. На тях у работничката се намират специални приспособления за събиране на прашец. Свирката от външната страна има едно коритцеобразно вдлъбване, оградено с дълги здрави и извити космици — кошничка, приспособление за събиране на цветния прашец. Разширеното първо членче от стъпалото на задното краче, снабдено с няколко (9—10) реда твърди космици, служи като четчица с която пчелата изтребва полепилия се по окосменото й тяло цветен прашец. С гребена, който се намира на долния ръб от вътрешната страна па свирката, като стърже четчицата на другото краче, пчелата пренася прашеца в щипката между свирката и първото членче на стъпалото, в което го формира на топченца, преди да го постави в кошничките. Майката и търтеят не притежават приспособления за събиране на прашец.

krachka-na-pchelata