Наказаната лисана

Един селянин возил за село пълна каруца с негасена вар. Зърнало го едно младо гардже: помислило, че кара сирене, спуснало се и грабнало една голяма бучка. Отнесло я в старото гнездо радостно и гордо от сполуката. Старата гарга, майка му, като го видяла, потупала го с крилото си и рекла:

— Бра-бра-браво! Само че това не е сирене, а вар и не се яде, защото, който хапне,- веднага ще умре. Пък като ми припомни за сирене, да ти разправя как веднъж Лисана с измама ми открадна бучка сирене: Бях кацнала на едно клонче всред гората и тъкмо се готвех да си похапна сирене, което си намерих в един селски двор, ето че идва под дървото лукавата Лиса. Почна тя да ме залъгва с мазни те си приказки, че хубаво съм пеела и иска да й попея. Пък аз бях млада и толкова ми стигаше ума, та й повярвах. Отворих човка да тракна, сиренцето ми падна и тя го глътна тозчас. Ах, не стига това, ами крадлата отишла да се хвали, че ме излъгала и всички започнаха да ми се смеят. Един дори съчини басня в стихове, та и до ден днешен цял свят се подиграва на целия ни гарджи род.

Малкото гардже слушало, слушало и намислило да от мъсти на оная преструвана за големия срам, гдето беше сторила на майка й и на целия гарджи род. Без нищо да каже, то взело в човката си бучката вар и полетяло из гората. Летяло, летяло, най-сетне съзряло долу в храсталаците да се гуши хитрата Лисана — озърта се тя, слухти и дебне, дано хване някое неразумно мишле. Гарджето се спуснало и кацнало на един клон наблизо, като се престорило, че не вижда крадлата и ужким се готви да си похапне сиренце.

Разбира се, Лисана веднага гарджето и лигите й потекли:

— Ох — помислила си тя, — как ми се е преяло сиренце! Дали ще мога да излъжа това глупаче, както преди годи ни майка му…

Без да губи време, тя се присламчила под дървото и почнала с меден гласец да хитрува:

– Добър ден, колко си красива

— Гррр… — отговорила гаргата, но не пускала варта от човката си

Лисана казала:

— Ти си много смела щом успяваш да намираш храна през зимата и да я отмахваш от хората

— Гррр… – повторила гаргата

— А дали можеш да пееш, явно си няма, няма да можеш да пееш така хубаво както славея.

Лисицата се пристроила че си тръгва, но се обърнала на горе все пак да погледне. Тогава гаргата силно извикала  гра-гра- не съм няма. Веднага що паднала варта лисицата я погълнала. Започнала се скимти защото и парело във корема. Гаргата и казала:

— аз мога да пея и да говоря, по-хитра съм гори от теб. Отиди в близкото езерце и се напий за да ти мине, това не беше сирене. Лисицата хукнала към езерото но що започнала да пие, още повече и парело. Тогава гаргата отишла при останалите и разказала за случката. Всички гарги отишли при лисицата и три дена пирували и се весели.