Увод

Да се отглежда едно дете е колкото приятно, толкова и трудно. Ако искате да намалите трудностите и да увеличите приятните преживявания, би следвало да се научите така да отглеждате вашето дете, че то да се развива нормално и да бъде здраво. Написването на тези текстове е продиктувано от желанието да ви помогна в тази насока.

Авторският колектив се е постарал да обобщи резултатите от 30-годишната научна и практическа дейност на сътрудниците от Института по педиатрия по проблемите на развитието, отглеждането и възпитанието на малкото дете (от раждането до 3-годишна възраст). Използувайки широко богатия съветски опит и опита на другите напреднали страни, у нас беше създадена българска система за отглеждане на малкото дете, в която почти в еднаква степен са застъпени проблемите на храненето, хигиената и възпитанието. Характерни черти на нашата система, изложена тук, са борбата за естествено хранене, индивидуализираното прилагане на хигиенните мероприятия, закаляването и физкултурата и активното възпитание чрез радост.

В първите три глави са изложени общите проблеми на развитието, възпитанието, храненето и хигиената на малкото дете. Те имат за цел да разширят вашите познания по тези въпроси и да ви подпомогнат по-лесно да прилагате конкретните препоръки, дадени в следващите глави.

Възпитание

Решаваща роля има възпитанието

Какво би станало, ако детето не се възпитава? Естествено то няма да загине, но неговото психическо развитие ще се осъществява стихийно, защото ще зависи от случайни въздействия.

Възпитанието е сложна дейност, която организира въздействията на социалната среда така, че по най-ефикасен начин да активират и реализират възможностите на детето за развитие.

Възпитанието зависи от много условия. Преди всичко то трябва да бъде съобразено с индивидуалните особености на детето и със състоянието на неговата нервна система. Няма универсални педагогически методи, които да имат абсолютно еднакъв успех при различните деца. Върху едни те действуват положително и бързо, при други — точно обратното — потискат активността. Най-добре е, когато възпитателните задачи съответствуват на индивидуалните и възрастовите възможности на детето, без да са много сложни или много елементарни.

За правилното възпитание е необходима подходяща социална среда с разнообразни въздействия. Съществено значение имат педагогическият такт и умението на възрастните да поставят пред детето възпитателните задачи, владеенето на правилни педагогически методи и средства за въздействия, както и познаването особеностите на възпитателния процес.

При възпитанието на децата особена роля има и личното поведение на възрастните. Когато има несъответствие между думите и делата им, не може да се очакват положителни резултати.

Детето трябва да бъде възпитавано от първите дни на своя живот. Този процес продължава до пълната му зрялост, но през ранното детство той е най-интензивен, както е най-интензивно и самото развитие. Пропусне ли се или се пренебрегне нещо във възпитанието на детето през този етап от живота му, това може да окаже неблагоприятно въздействие върху психическото развитие и върху поведението през целия живот. Превъзпитанието е много по-трудно, отколкото своевременното и правилно възпитание.

Задачите на възпитанието през ранното детство произтичат от целта на комунистическото възпитание — многостранно развитие на личността. Тяхното осъществяване се извършва в зависимост от възрастта на децата.

Основна задача на възпитанието е укрепване и запазване здравето на детето и осигуряване на условия за пълноценно физическо и психическо развитие. Необходимо е своевременно да се развиват сензорната активност и движенията (основна предпоставка за активно свързване на детето с околната среда), говорът и емоци-онално-социалната сфера, да се създават навици и умения, както и да се установяват елементарни правила на поведение, мислене и творчество.

Психическо развитие и възпитание

Мозък и психика

Без мозък няма психика. Той трябва да бъде достатъчно развит, за да се появи психически живот. Съзряването на мозъка се извършва през индивидуалното развитие на човека. Този процес се влияе изключително благоприятно от навременните и разнообразни въздействия на социалната среда.

Главният мозък е съставен от сиво и бяло вещество. Сивото-вещество е изградено от нервни клетки, а бялото — от нервни влакна. Външната повърхност на главния мозък е образувана само от сиво вещество, което се нарича кора на главния мозък. В нея са локализирани центровете на съзнателната дейност на човека. Вътре в мозъка има други центрове, които се наричат подкорови, а самата област — подкорие. В нея е локализирана несъзнателната дейност.

Характеристика на психическото развитие

Развитието на сложната човешка психика започва от ранното-детство. През първите три години се поставят основите на бъдещата личност. Децата растат и се променят, а успоредно с това се усложняват задачите и методите на възпитанието.

Развитието на детето е единен процес, при който физическото и психическото развитие са взаимно свързани и обусловени. Известно е, че всяко заболяване на детето се отразява в една или друга степен неблагоприятно върху неговото психическо здраве. От своя страна, нарушеното психическо равновесие, състояние на страх и потиснатост влияят върху съня и апетита на детето, което неминуемо се отразява на здравословното състояние и физическото развитие. Естествено през този ранен период, когато детският организъм е най-неукрепнал, най-безпомощен и неустойчив спрямо отрицателните фактори на външната среда, първата грижа е опазването на здравето му. Но за да се развива правилно едно дете и да расте здраво, не е достатъчно да получава само разнообразна храна и хигиенни грижи, да бъде облечено в подходящо облекло и да живее на чист въздух. Безспорно това са абсолютно необходими условия, но само те не могат да осигурят всестранното развитие на детето и най-вече развитието на психиката му.

Развитието на психиката у детето е сложен процес и се извършва постепенно и в неразривна връзка с анатомичното развитие на мозъка и усъвършенствуването на неговите функционални възможности. Добре известно е, че психическата дейност се извършва в мозъка на човека, а през първите три години мозъкът претърпява бързо развитие. Това е най-благоприятното време за въздействия върху формирането на психическите процеси. По-късно, когато завършва функционалното развитие на нервната система, влиянието на възпитанието върху психическите качества на личността е изразено значително по-слабо. Ранната възраст е период на най-активно развитие и съзряване на нервната система и поради това положените грижи за психическото развитие и възпитание през този период имат неизмеримо значение за умственото развитие на детето.

Едни от най-простите форми на психиката, като усещанията, възприятията, елементарното запаметяване и простите емоции са присъщи и на животните. При тях обаче тези психически прояви са само биологически обусловени. Човешката психика се обуславя и от обществените форми на живот, благодарение на които се формира и най-висшата психическа форма — съзнанието. Разбира се, то се създава постепенно у детето, тъй като включва осъзнаването на околната среда и самосъзнанието като нещо различно от това, което го заобикаля. А за това естествено е необходимо време.

Функционално развитие

Дишане

Детето започва да диша след раждането. Кърмачето диша предимно през носа. Носните кухини са тесни и при възпаление (хрема) лесно се запушват. Това причинява смущения в дишането поради липса на умение да се диша през устата. Гръклянът също е тесен и е постлан с нежна лигавица. При възпаление той лесно отича, което може да доведе до механически затруднения в дишането. Трахеята и бронхите също са податливи на възпаление.

В алвеолите на белия дроб става обмяна на газовете между въздуха и кръвта. При вдишване въздухът навлиза от околната среда в алвеолите. Оттам кислородът преминава в кръвта, а от нея въглеродният двуокис постъпва в алвеолите. Обогатената с кислород кръв отива в сърцето й се разпраща по цялото тяло. При издишване въздухът от белия дроб по обратен път се изхвърля навън. Той е с повишено съдържание на въглероден двуокис и с намалено съдържание на кислород. При възпаление на белия дроб (бронхопневмония) се смущава алвеоларното дишане, поради което организмът на детето не може да получава необхвдимия му кислород и изпада в кислороден глад.

Непосредствено след раждането детето диша около 40—60 пъти в минута. С възрастта честотата на дишането намалява. Детето на 1 година диша около 30—35 пъти, а на 3 години — от 25 до 30 пъти в минута. При заболявания, особено на белия дроб, дишането се ускорява.

Дишането на новороденото дете е неритмично. След първата седмица ритъмът на дишането се стабилизира, но до края на първата година лесно се нарушава, особено при заболявания на белия дроб.

Физическо развитие

Развитието на детето разделяме на физическо, функционално и психическо. Физическото развитие се преценява с редица показатели, от които най-важни са ръстът и теглото.

 Ръст

При раждането детето има среден ръст от 50 до 51 см. Колкото е по-малко детето, толкова по-интензивно то нараства на дължина. До края на първата година детето порасла с 25 см и има ръст средно около 75 см. До края на третата година то израства с още 18 см и става 93 см, а на 4-годишна възраст достига 100 см. Това са средните стойности за увеличаване на ръста. Нормалните вариации са около 10% под и над средната норма. Така например средната норма за 2-годишното дете е 85 см, а нормалните граници са 8,5 см под и над средната норма или от 77,5 до 92,5 см.

Ръстът не се повлиява от остри заболявания така бързо, както теглото. Но при тежки и продължителни заболявания и при някои заболявания на жлезите с вътрешна секреция могат да се получат силни отклонения от средната норма. При децата до 3-годишна възраст ръстът зависи по-слабо от ръста на родителите. При по-големите деца тази връзка се проявява по-силно. При децата до 3-годишна възраст ръстът зависи главно от условията на живот. Стимулиращо влияние имат хранителните продукти, които съдържат животински белтъчини (месо, яйца, мляко и др.).

Развитие и възпитание

Най-характерната особеност на детския организъм е неговата изключителна способност да расте и се развива. Растежът представлява количествено увеличение на размерите и теглото на тялото, а развитието е качествено усъвършенствуване на строежа и функциите на организма.

Върху растежа и развитието оказват влияние както наследствените фактори, така и факторите на външната среда. Наследствените качества, получени от родителите, се проявяват в зависимост от условията, при които, се отглежда детето. Между тях на първо място следва да споменем храненето. Храната доставя градивни вещества за растящия детски организъм и енергия за извършващите се жизнени процеси в него. От хранителните вещества най-важно значение за растежа имат белтъците, които съдържат незаменимите аминокиселини, използуващи се за синтез на собствени белтъци. Най-ценни в това отношение са белтъците на млякото и преди всичко тези, които се съдържат в майчиното мляко, а така също белтъците на месото и яйцата.