Психическо развитие и възпитание

Мозък и психика

Без мозък няма психика. Той трябва да бъде достатъчно развит, за да се появи психически живот. Съзряването на мозъка се извършва през индивидуалното развитие на човека. Този процес се влияе изключително благоприятно от навременните и разнообразни въздействия на социалната среда.

Главният мозък е съставен от сиво и бяло вещество. Сивото-вещество е изградено от нервни клетки, а бялото — от нервни влакна. Външната повърхност на главния мозък е образувана само от сиво вещество, което се нарича кора на главния мозък. В нея са локализирани центровете на съзнателната дейност на човека. Вътре в мозъка има други центрове, които се наричат подкорови, а самата област — подкорие. В нея е локализирана несъзнателната дейност.

Характеристика на психическото развитие

Развитието на сложната човешка психика започва от ранното-детство. През първите три години се поставят основите на бъдещата личност. Децата растат и се променят, а успоредно с това се усложняват задачите и методите на възпитанието.

Развитието на детето е единен процес, при който физическото и психическото развитие са взаимно свързани и обусловени. Известно е, че всяко заболяване на детето се отразява в една или друга степен неблагоприятно върху неговото психическо здраве. От своя страна, нарушеното психическо равновесие, състояние на страх и потиснатост влияят върху съня и апетита на детето, което неминуемо се отразява на здравословното състояние и физическото развитие. Естествено през този ранен период, когато детският организъм е най-неукрепнал, най-безпомощен и неустойчив спрямо отрицателните фактори на външната среда, първата грижа е опазването на здравето му. Но за да се развива правилно едно дете и да расте здраво, не е достатъчно да получава само разнообразна храна и хигиенни грижи, да бъде облечено в подходящо облекло и да живее на чист въздух. Безспорно това са абсолютно необходими условия, но само те не могат да осигурят всестранното развитие на детето и най-вече развитието на психиката му.

Развитието на психиката у детето е сложен процес и се извършва постепенно и в неразривна връзка с анатомичното развитие на мозъка и усъвършенствуването на неговите функционални възможности. Добре известно е, че психическата дейност се извършва в мозъка на човека, а през първите три години мозъкът претърпява бързо развитие. Това е най-благоприятното време за въздействия върху формирането на психическите процеси. По-късно, когато завършва функционалното развитие на нервната система, влиянието на възпитанието върху психическите качества на личността е изразено значително по-слабо. Ранната възраст е период на най-активно развитие и съзряване на нервната система и поради това положените грижи за психическото развитие и възпитание през този период имат неизмеримо значение за умственото развитие на детето.

Едни от най-простите форми на психиката, като усещанията, възприятията, елементарното запаметяване и простите емоции са присъщи и на животните. При тях обаче тези психически прояви са само биологически обусловени. Човешката психика се обуславя и от обществените форми на живот, благодарение на които се формира и най-висшата психическа форма — съзнанието. Разбира се, то се създава постепенно у детето, тъй като включва осъзнаването на околната среда и самосъзнанието като нещо различно от това, което го заобикаля. А за това естествено е необходимо време.

Развитието на сетивните функции и движенията е основа на психическото развитие на малкото дете. Много съществена страна на това развитие е емоционално-социалното развитие на детето. За здравото дете е характерно бодрото настроение и повишената психическа активност. Положителните емоции облекчават осъществяването на контакта между детето и външния свят. Отрицателните емоции го потискат. Радостните емоции имат голямо значение във всички възрастови периоди, но през ранното детство те са водещи. Върху тях се изгражда цялостното поведение на детето. Никак не е трудно да се забележи, че отношението на детето към външния свят се определя преди всичко от емоциите, които той възбужда у него. На основата на положителните емоции е много по-лесно да се приобщи към социалния живот на възрастните.

Детето се ражда с формирани емоции. Най-рано се пораждат отрицателните емоции. За появата на положителни емоции са необходими по-специални грижи — подходящ режим, достатъчно храна, подходящо облекло, достатъчно сън и правилни отношения на възрастните — разнообразни емоционално-социални въздействия.

Задача на възпитанието е винаги да поддържа весело и бодро настроение у детето и по този начин да се повишават и подобряват всички жизнени функции в организма.

Емоционално-социалното развитие на детето до 3-годишна възраст преминава през сложен път. Първоначално емоциите са свързани най-вече със задоволяването на жизнените потребности у детето, но през втората и третата година те стават много по-сложни и разнообразни. Появяват се трайната привързаност към родителите, съчувствието, страхът, радостните преживявания от нови дрехи и играчки и т. н. През втората и главно през третата година детето започва да изпитва особено приятни емоции, когато контактува и общува с други хора и деца, а така също когато изпълнява определени поръчки.

Друга съществена страна от психическото развитие – развитието на говора. Говорната функция е най-младата психическа функция, която е възникнала най-късно във филогенетичното развитие (развитие на организмите в течение на еволюционния  процес). Тя е характерна само за човека. За да се научи детето да говори, преди това е необходимо да разбира говора на възрастните. Това се извършва постепенно, като се преминава един значителен период на подготовка за развитие на говорната функция. Тази подготовка се извършва през кърмаческата възраст. Тогава се появяват първите звуци, срички, звукосъчетания и звукоподражания, за да се стигне в края на първата година до първите осмислени думи. През втората година се извършва сложна преустройка на говорното развитие – детето все повече разбира говора на околните, опитва се да произнася названията на много предмети, да свързва няколко думи в изречения и да произнася първите си въпроси. Втората година е трудна възраст за овладяване на говора, поради което се изискват много сериозни грижи от страна на родителите. Ето защо през втората година родителите не бива да се успокояват, че детето е още малко, за да бъде учено да говори, а напротив, трябва да полагат системни грижи да подпомагането му в овладяването на тази най-сложна човешка дейност.

През втората година започват да се развиват бързо паметта и мисленето, които са в неразривна връзка с говорното развитие. Те също изискват целенасочени грижи. През третата година проблемите като че ли са по-малко — детето говори с изречения, може да разкаже проста случка, заучава кратки стихотворения, пее елементарни песнички и задава разнообразни въпроси.

Във възрастта от 2 до 3 години започва да се развива и изобразителната дейност. Детето проявява интерес към рисуването, моделирането, апликацията. Извършването на тези дейности се подготвя още през втората година чрез строене, низане, забождане и др. По такъв начин се развиват фините движения на ръцете, формират се естетическите и пространствени представи у детето, развива се конструктивното мислене и въображението. Всичко това съдействува за умственото развитие на детето.

През ранната възраст особен напредък бележи и развитието на музикалните способности на детето. То се научава да възприема музикалните въздействия, да откликва по различен начин на характера на музиката, да възпроизвежда мелодии и пее песни, да разпознава темпото и ритъма на музикалните произведения. Всичко това говори за сравнително високо развитие на слуховите възприятия и музикалните способности на детето.

Ранната възраст е най-подходящият период за създаване и на навици и привички. През тази възраст детето лесно възприема изискванията на възрастните относно изпълнението на редица двигателни умения, свързани със самообслужването, реда и чистотата. То е в състояние да регулира своите физиологични нужди и да се храни самостоятелно. Налице са наченки за формиране на нравствено поведение и съобразяване с инструкциите на възрастните. Задръжките процеси стават все по-устойчиви, което се изразява във все по-голяма организираност на поведението.

Периодът на ранното детство е сравнително кратък период от човешкия живот, но той се отличава с голяма динамичност на физическото и психическото развитие. Поради това възпитателните грижи трябва да бъдат добре осъзнати от родителите и да се прилагат правилни методи за въздействие върху психическото развитие и всестранното възпитание на детето. През първите три години се поставя основата, върху която се формират всички психически процеси и се полагат основите на бъдещата личност.

Има ли значение наследствеността

Приликата между детето и родителите понякога е учудваща. То има очи и коса като майката, високо и сръчно е като бащата, сприхаво или спокойно е също като един от тях. Много родители неправилно свързват всички външни изяви на детето с неговата наследственост.

Какво в същност детето унаследява? Преди всичко анатомично-физиологическите белези: цвета на очите, косата, кожата, ръста и другите особености на конструкцията, въпреки че и те не винаги са напълно идентични с тези на родителите. Темпераментът се предава също по наследствен път, но характерът и поведенческите реакции не се унаследяват. Те се формират при индивидуалното развитие на детето и зависят от възпитанието и социалната среда, в която живее. Благодарение на постоянните въздействия на родителите върху детето то възприема и подражава на голяма част от техните поведенчески реакции и така започва да им прилича, че е трудно да си представим, че не са наследствени.

За психическото развитие на детето безспорно определена роля има и наследствеността. Детето няма да се развие пълноценно в психическо отношение, ако не притежава собствени заложби и възможности за развитие, които носи в своята природа. Без необходимата зрелост на мозъка и сетивните органи не може да има психически живот. Следователно наследствеността е важен фактор за психическото развитие, но той не е определящ, единствен и най-съществен. До каква степен ще се развият заложбите и предразположенията, които детето носи у себе си, в каква насока ще се усъвършенствуват зависи не само от наследствеността, но преди всичко от социалната среда, при която се развива детето и най-вече от възпитанието, което получава.

Без социалната среда няма психическо развитие

Детето е потомък на човешкия род. Това все още не е достатъчно, за да се гарантира неговото по-нататъшно развитие като индивид и личност. В историята са известни много случаи на деца, израснали извън социалната среда, но нито едно от тях не е притежавало най-висшите човешки качества. Те са приличали в действията си по-скоро на животни, отколкото на хора. В това няма нищо чудно. Човекът се развива нормално и пълноценно единствено и само ако расте в социална среда.

Социалната среда включва в себе си хората и всичко, което е създадено от човешкото общество в продължение на неговата хилядолетна история. Детето влиза в контакт със социалната среда още в първите дни след раждането си. Разбира се, не всички въздействия на средата са достъпни за него. Успоредно с израстването му връзката с околната среда се разширява, обогатява се социалният му опит, а заедно с това се осъществява и неговото психическо развитие.

Най-рано детето опознава майка си и останалите членове на семейството. Ежедневният контакт с тях във връзка със задоволяването на жизнените му потребности и съвместният живот съдействуват за установяването на първите социални взаимоотношения.

По своята същност социалната среда е не само много сложна, но и твърде променлива. През първите три години детето не е в състояние само да избира въздействията. Често пъти то попада под влиянието на такива, които пречат на развитието му.

Поради това психическото развитие на детето се нуждае от помощта на възрастните. Външните въздействия развиват една или друга страна от психиката на детето. Един от най-важните стимули през ранното детство е емоционалното и говорното общуване с възрастните, без което не може да има нормално и всестранно развитие на детето. Едно дете може да се роди напълно нормално, но ако е поставено в неблагоприятна социална среда, то няма да се развие хармонично. Обратно, същото дете, поставено при подходящи социални условия, има по-добри възможности за развитие и възпитание.