Възпитание

Решаваща роля има възпитанието

Какво би станало, ако детето не се възпитава? Естествено то няма да загине, но неговото психическо развитие ще се осъществява стихийно, защото ще зависи от случайни въздействия.

Възпитанието е сложна дейност, която организира въздействията на социалната среда така, че по най-ефикасен начин да активират и реализират възможностите на детето за развитие.

Възпитанието зависи от много условия. Преди всичко то трябва да бъде съобразено с индивидуалните особености на детето и със състоянието на неговата нервна система. Няма универсални педагогически методи, които да имат абсолютно еднакъв успех при различните деца. Върху едни те действуват положително и бързо, при други — точно обратното — потискат активността. Най-добре е, когато възпитателните задачи съответствуват на индивидуалните и възрастовите възможности на детето, без да са много сложни или много елементарни.

За правилното възпитание е необходима подходяща социална среда с разнообразни въздействия. Съществено значение имат педагогическият такт и умението на възрастните да поставят пред детето възпитателните задачи, владеенето на правилни педагогически методи и средства за въздействия, както и познаването особеностите на възпитателния процес.

При възпитанието на децата особена роля има и личното поведение на възрастните. Когато има несъответствие между думите и делата им, не може да се очакват положителни резултати.

Детето трябва да бъде възпитавано от първите дни на своя живот. Този процес продължава до пълната му зрялост, но през ранното детство той е най-интензивен, както е най-интензивно и самото развитие. Пропусне ли се или се пренебрегне нещо във възпитанието на детето през този етап от живота му, това може да окаже неблагоприятно въздействие върху психическото развитие и върху поведението през целия живот. Превъзпитанието е много по-трудно, отколкото своевременното и правилно възпитание.

Задачите на възпитанието през ранното детство произтичат от целта на комунистическото възпитание — многостранно развитие на личността. Тяхното осъществяване се извършва в зависимост от възрастта на децата.

Основна задача на възпитанието е укрепване и запазване здравето на детето и осигуряване на условия за пълноценно физическо и психическо развитие. Необходимо е своевременно да се развиват сензорната активност и движенията (основна предпоставка за активно свързване на детето с околната среда), говорът и емоци-онално-социалната сфера, да се създават навици и умения, както и да се установяват елементарни правила на поведение, мислене и творчество.

През ранното детство се поставят основите на продължителния процес на възпитанието. В следващите възрастови периоди задачите на възпитанието се усложняват и разширяват. Най-трайни са възпитателните въздействия, получени в семейството. Под грижите на родителите детето за първи път се свързва с околната среда, за първи път опознава света и тези впечатления остават незабравими. Може би в това се крие разковничето на майчиното влияние върху детето, което никой с нищо не може да замени. Майката е първият възпитател на детето. Неговото бъдещо възпитание зависи от нейното отношение към този сложен и отговорен процес, от нейната упоритост и настойчивост, от дълбоката й любов и готовност да осъществи задачите на възпитанието.

Във възпитанието взема участие и бащата. Децата се нуждаят еднакво и от двамата родители. При отсъствието на един от тях възпитанието на детето обикновено е непълноценно. Всеки от родителите оказва незаменимо влияние върху развитието на детето. Ролята на двамата родители взаимно се допълва.

Във възпитанието на детето участвуват и останалите членове на семейството: баба, дядо, братя и сестри. Понякога се налага временно детето да бъде отглеждано от чужди хора, които безспорно оказват влияние върху неговото възпитание. Ето защо е наложително да бъдат напълно уеднаквени изискванията спрямо детето от страна на всички, които го възпитават.

Кои са условията за правилно възпитание

Правилното възпитание на детето изисква спазване на съответни условия. В основни линии те са: подходящ за възрастта и индивидуалните особености дневен режим, използуване на целесъобразни педагогически въздействия и разнообразна предметна среда, създаване на подходящи условия за изява на самостоятелната дейност, правилно отношение на възрастните към детето. С увеличаването на възрастта тези условия се усложняват.

Детето не може да бъде възпитавано само чрез словесни въздействия, както не може да бъде възпитавано правилно и само с игра. Посочените условия са задължителни и имат еднакво значение за възпитанието. Всяко подценяване на което и да е условие води до грешки при възпитанието.

Дневният режим има три съставни части: сън, хранене и бодърствуване. Той се променя в зависимост от възрастта и индивидуалните особености на детето. Колкото детето е по-малко, толкова повече се нуждае от сън. Малкото дете бързо се уморява к не може да издържа на продължително бодърствуване.

Привикването към съответен дневен режим трябва да става постепенно. Най-напред детето се приучва да се храни в определени часове. За да се изработи бързо условният рефлекс за време, е необходима настойчивост от страна на майката. Неспазването на часовете за хранене в повечето случаи води до неспокойствие у детето и до създаване на лоши навици. Най-подходящата възраст, когато детето може да се приучва към заспиване в определени часове, е между втория и четвъртия месец. Успоредно с това се извършва привикването към активно бодърствуване. При правилно построен дневен режим детето расте спокойно, храни се с апетит, спи дълбоко и има адекватно отношение към външните въздействия. Такова дете се отглежда много по-лесно.

Някои майки смятат, че най-добре е, когато детето определя само дневния си режим. Това не е правилно. Така се получава, когато родителите подценяват значението и необходимостта от дневен режим. Възрастовите жизнени потребности на детето са научно доказани и те са основата, върху която са изградени различните дневни режими. Всяка майка и всеки баща трябва съзнателно да полагат усилия и своевременно да привикват детето си към регулиран начин на живот.

Детето е активно и дейно същество. За неговото правилно възпитание са необходими разнообразни предмети, които наричаме предметна среда. Едни от тях имат значение за развитие на движенията, а други съдействуват за развитие на познавателната сфера. Сложността и разнообразието на предметната среда зависят от възрастта на детето. По-малкото дете се нуждае от по-елементарна предметна среда. През кърмаческата възраст са потребни разнообразни дрънкалки, гумени и пластмасови предмети, пъстроцветни кърпи, кубчета и други ярко оцветени играчки. За да се развиват основните двигателни умения — обръщане, пълзене и пристъпване, е необходимо детето да бодърствува в кошарка. За възрастта от 1 до 3 години играчките трябва да бъдат много по-разнообразни. За развитието на ходенето, бягането, катеренето, хвърлянето и прескачането се изисква по-просторно място в дома, обзаведено с подходящи мебели и играчки. През тази възраст са необходими и някои дидактически пособия — игри (лото, мозайки, строителници), картинни албумчета, пластелин, разноцветни моливи и блокче за рисуване, возила, сюжетни играчки. В предметната среда трябва да се внася разнообразие. Тя не бива да бъде постоянна. Една част от нея трябва да се скрива от погледа на детето за известно време, друга да се обогатява с нови неща, а трета да се отстранява, щом се забележи, че интересът на детето към нея е изчерпан. Има родители, които отрупват детето с играчки. Прекаленото разнообразие създава неустойчивост на вниманието и приучва детето към краткотрайна и повърхностна игра. От друга страна, бедната предметна среда не създава достатъчни стимули за психическото развитие и прави детето бездейно. Чувството за мярка у родителите по отношение на преметната среда е важно условие за правилното възпитание на детето.

Колкото  и разнообразна да е предметната среда,  колкото  и често да се подменя, тя не е в състояние сама да подсигури психическото развитие на детето. Без ръководната роля на възрастните не може да има сигурни резултати при възпитанието.
Педагогическите въздействия биват спонтанни (емоционалното и говорното непреднамерено общуване с детето, непринудената игра с него, въздействията, получени по време на разходка, и др.). и целенасочени, когато .съзнателно се цели детето да овладее съответни знания, умения и правила на поведение. И двата вида педагогически въздействия безспорно имат значение за психическото развитие и възпитание, но по-голяма роля играят целенасочените въздействия. Ръководната роля на целенасочените педагогически въздействия трябва добре да бъде осъзната от родителите. Те трябва да се провеждат системно, с усложняване на задачите, като се използуват адекватни методи и средства за въздействие. Провеждането на системно обучение изисква основно познаване на методите за възпитание и особеностите на отделните възрастови периоди. Детето не бива да се оставя на спонтанните въздействия на социалната среда. Психическото развитие на детето трябва да се ръководи, за да не се пропуснат най-подходящите периоди, в които то може да придобие необходимите знания и умения. Целенасочените педагогически въздействия трябва да бъдат разнообразни и винаги да преследват постигането на строго определена цел. Съобразяването с индивидуалните особености и възможности на детето е задължително условие. Основната задача на обучението през тази най-ранна възраст е да се подпомогне детето да научи онова, което то самостоятелно не би могло да постигне. Например не е нужно кърмачето да се учи как да размахва дрънкалка или как да я прехвърля от една ръка в друга. Това то ще извършва и без нашата намеса. Но да се научи в края на първата година да поставя едно кубче върху друго и да пие самостоятелно от чаша или след 2 години и 6 месеца да рисува крива затворена линия и да мие ръцете си няма да е възможно, ако не бъде подпомогнато от възрастните.
За детето трябва да се създават достъпни условия за самостоятелна дейност. Играта е любима дейност за детето. Преди още да може само да се храни и облича, то започва да играе самостоятелно. За развитието на детската активност и самостоятелност са необходими достатъчно играчки и дидактически пособия, съответствуващи на възрастта му.
През първата година от живота решаващо значение имат външните физически свойства и особености на играчките и предметите. Във възрастта от 1 до 3 години са също важни за развитието на играта, но тогава на преден план стоят техните функционални особености.
Полезно е играта да се насочва от родителите, но в никакъв случай да не се диктува нейното съдържание. При такъв род вмешателство играта се превръща в обучение. Тя трябва да се  осъществява по инициатива на детето и да бъде такава, каквато то пожелае. Съдържанието на играта зависи от богатството на впечатленията, от околната среда и от развитието на психическите процеси — говор, мислене и въображение. Голямо значение имат и ръчните умения на детето, без които е невъзможна играта. Най-добре играят децата, които имат свой кът за игра. Те обичат да играят заедно с майката или бащата. Дори безинтересната вече играчка, включена в съвместната игра с родителите, добива ново значение за детето, защото то научава какво още може да се нрави с нея.

Игрите трябва да се наблюдават от възрастните, тъй като детето не винаги играе целесъобразно с играчките. То често ги унищожава — от любопитство да разбере какво има в тях или защото не знае как да играе. Това създава неправилно отношение към предметната среда. Играта за малкото дете е като труда за възрастните. Дете, което няма възможност да играе, отрано придобива вид на възрастен. Такова дете не изживява пълноценно своето детство и неговата душевност обеднява.

Възрастните трябва правилно да се отнасят към детето си. Ако се отнасят прекалено строго, детето започва да се озлобява и да се затваря в себе си. Обратно ако се отнасят с прекалено много грижи, също не му влияе добре. При задоволяване на всички желания детето се разглезва и става капризно. Такова дете отрано привиква да се налага на възрастните и се превръща в своеобразен деспот в семейството. Особено лесно се разглезват единствените деца. Поради това, че само те се ползуват от родителската обич, по-често развиват егоистични наклонности.

Децата винаги изпълняват това което им се казва, но то трябва да бъде поднесено правилно. Ласкавият тон е най-подходящ до тригодишна възраст. Грешат онези родители, които смятат за правилно винаги да налагат своята воля. Това води до създаване на упорство и негативизъм. Когато малкото дете проявява необоснована настойчивост, най-удачният метод е отвличане на вниманието му с други дразнители. Детето трябва да се приучва в спазване на определени нравила на поведение. За това е необходимо да се използуват подходящи случаи, когато детето е в добро настроение. Радостните емоции са най-подходящият фон за прилагане на възпитателни въздействия.

Родителският авторитет

Без авторитет родителите не могат правилно да възпитават децата си. Това не означава, че те трябва да проявяват своето превъзходство по пътя на физическото насилие и незачитането на  детската личност. Авторитетът, който се опира на физическото надмощие, не е истински авторитет. Той предизвиква привидно подчинение на детето и не води към формиране на положителни черти в характера. Според някои родители безграничната доброта е гаранция за създаване на добър авторитет. На практика се оказва, че именно тези родители впоследствие остават без авторитет -децата не ги зачитат, тъй като са уверени, че те ще отстъпят. Срещат се и безхарактерни родители — веднъж са взискателни и педантични, друг път проявяват прекален демократизъм. В такива случаи децата не могат да разберат техните възгледи и становища.

До тригодишна възраст за децата трябва истински родители. С такива родители детето се чувства сигурно. Родителите които са спокойни имат по-голямо уважение от колкото тези които са избухливи. За това трябва родителя постоянно да общува с детето си.

Трябва да се изискват различни неща

Когато изискванията са различни дава на детето по-добра престава за лошо и добро, кое е правилно и кое не