Увод

Да се отглежда едно дете е колкото приятно, толкова и трудно. Ако искате да намалите трудностите и да увеличите приятните преживявания, би следвало да се научите така да отглеждате вашето дете, че то да се развива нормално и да бъде здраво. Написването на тези текстове е продиктувано от желанието да ви помогна в тази насока.

Авторският колектив се е постарал да обобщи резултатите от 30-годишната научна и практическа дейност на сътрудниците от Института по педиатрия по проблемите на развитието, отглеждането и възпитанието на малкото дете (от раждането до 3-годишна възраст). Използувайки широко богатия съветски опит и опита на другите напреднали страни, у нас беше създадена българска система за отглеждане на малкото дете, в която почти в еднаква степен са застъпени проблемите на храненето, хигиената и възпитанието. Характерни черти на нашата система, изложена тук, са борбата за естествено хранене, индивидуализираното прилагане на хигиенните мероприятия, закаляването и физкултурата и активното възпитание чрез радост.

В първите три глави са изложени общите проблеми на развитието, възпитанието, храненето и хигиената на малкото дете. Те имат за цел да разширят вашите познания по тези въпроси и да ви подпомогнат по-лесно да прилагате конкретните препоръки, дадени в следващите глави.

Физиология на новороденото бебе

За да прочетеш тема трябва да кликнеш на нея.

Подготовка за посрещане на детето

Подготовка за посрещане на детето

След завръщане от родилния дом майката е заета изцяло с грижите около детето. Ето защо тя трябва да купи някои неща за бебето предварително. Отпуската, която тя получава преди раждането, позволява спокойно да направи избора си, да подреди жилището, да подготви изцяло обстановката, сред която ще заживее най-младият член на семейството.

Къде да живее новороденото? Най-добре е, разбира се, детето и майката да живеят в отделна стая. Но ако такава възможност няма, необходимо е да се определи подходящо помещение в жилището за тази цел. Това трябва да бъде стаята, в която влизат най-малко хора и която в същото време е светла и хигиенична. Ако предстои боядисване или поставяне на тапети, направете това достатъчно време преди раждането, за да могат стените да изсъхнат добре и всякаква миризма на боя, лак или лепило да изчезне. Предварително в стаята трябва да се махнат всички малки покривчици, възглавнички, дребни предмети, които събират прах и затрудняват почистването. Добре е подът да бъде с настилка, която позволява ежедневно измиване — ламинат, лакиран паркет или боядисани дъски. Килимите не са за предпочитане, но ако държите на тях, те трябва да са подвижни, за да могат често и лесно да се изнасят и почистват. Завесите в детската стая също трябва да са леки и лесно да се перат. Детското легло трябва да се постави на подходящо, добре осветено място, далече от отоплителни тела, а така също и от прозореца. Добре е леглото да не бъде в непосредствена близост с външни стени. През зимата тези стени, особено панелните, охлаждат детето независимо от това, че в стаята температурата е висока.

Легло или кошче? За предпочитане е леглото. В кошчето бебето може да спи само няколко месеца, при това без да има възможност да се обръща и движи свободно в него. Леглото, макар и по-скъпо, ще служи няколко години. Освен това след 8—10-ия месец, то може да се ползува и като кошарка за прохождащото дете. В леглото спокойно можем да оставим бебето само, без да се страхуваме от това, че ще падне. Не ползувайте количката за легло на детето — количката не трябва да се внася в стаята, тя е замърсена от разходката. Освен това много лесно можем да се поддадем на изкушението да го полюлеем преди заспиване и така да създадем един навик, който по-късно ще ни причини много грижи.

Предварително помислете за мястото, където ще преобличате детето и ще правите масажа и гимнастиката му. Не е удобно това да става на детското креватче или на вашето легло, особено ако то е ниско. Леко и спокойно детето се обслужва на висока маса, върху която се постила одеяло и чиста пелена. Размерите на масата трябва да бъдат поне 80/80 см.

Принадлежностите за банята и тоалета също могат да се приготвят предварително. Освен ваничката за къпането са нужни малка кофичка, в която се приготвя вода за изплакване, и съд за поливане. Купете сапуниерка, в която ще поставяте само сапуна на бебето, леген и кофа, най-добре с похлупак, за нечистото бельо. Ако в жилището си нямате постоянно топла вода, един електрически чайник ще бъде удобен и много ще ви улеснява при подмиването на детето.

Грижи за психиката на бременната

Детето е онази малка, но с огромна сила искрица, която дава топлота, нежност в семейството. То е надеждата на идващото утро, стремежът към хубавото и доброто в живота, радостният лъч, озаряващ всеки дом. И може би затова лицето на бъдещата майка излъчва умиление и радостно очакване. В душата й има спокойствие, породено от мисълта за рожбата, носена „под сърцето”. Но много често по нейното лице преминава и сянка. Известно е, че бременната жена е склонна да реагира в дадени случаи по-бурно, отколкото е присъщо за нея до този момент. Някои неприятни усещания, неизбежни по време на бременността, понякога зачестяват и това насочва нейното внимание изключително към състоянието й. Чувството на неизвестност у нея  оказва влияние върху психическото й състояние. Затова е необходимо на бременната жена да се предлагат приятни, интересни занимания и развлечения.

Още в първите месеци всяка бременна жена, а особено тази, която за първи път очаква рожба, започва да мисли за предстоящото раждане. Съвременната жена се интересува и търси отговор на вълнуващите я въпроси в книгите. Вследствие на прочетеното понякога в душата й се заражда страх. Тогава започват „случайните” разговори и търсене на сведения от вече раждали жени. Но дали при тази „информация” всеки може да съобрази какво и как да каже на бъдещата родилка и майка? Естествено не!

Бременната и нейното дете

Нормалната бременност продължава 280 дни — 10 лунарни месеца или 40 седмици. За нормално протичаща бременност се смята обаче и тази, която продължава от 38 до 42 седмици.

По време на нормално протичащата бременност в организма на бъдещата майка настъпват редица промени, които са най-вече хормонално обусловени. Така например телесното тегло се увеличава с 10—12 кг за сметка на плода, плацентата, около-плодната течност, нарастването на органите, и то предимно на матката и гръдните жлези. Натрупва се повече подкожна мастна тъкан, увеличава се обемът на циркулиращата кръв и на междуклетъчната течност. През втората половина на бременността основната обмяна се повишава с около 20%.

Настъпват редица промени в обмяната на белтъците и въглехидратите. Повишава се количеството кръв, което сърцето изхвърля за 1 минута, като пулсът се ускорява с около 20 удара в минута, чрез което се подхранват главно матката, бъбреците и кожата. Артериалното налягане през първата половина на бременността спада с 5—10 мм живачен стълб, за да се покачи постепенно до нормалното си ниво в края на бременността. Ускорява се и се задълбочава дишането, чрез което се осигурява достатъчно кислород за плода. Увеличават се и бъбречните функции и съществува повишена склонност към съсирване на кръвта.

Имунизации

Под понятието имунизация се разбира вкарването в човешки организъм (през устата или чрез инжекции) на ваксини или серуми.

Ваксините се изготвят от живи или умъртвени бактерии или вируси, които са загубили болестотворните си свойства, но са запазили имунотворните. Чрез ваксинирането организмът придобива активен имунитет.

Серумите съдържат готови имунни антитела. Чрез инжектирането им организмът придобива пасивен имунитет (например против тетанус).

С откриването на противовариолната ваксина от Дженър през 1796 година се направи първата стъпка за активна имунизация срещу острите инфекциозни заболявания, които преди това са вземали милиони човешки жертви по света, предимно сред децата.

Шумът и детето

Неправилно се смята, че малкото дете не е чувствително към шума. Специални изследвания са показали, че силният шум оказва влияние върху сърдечната дейност, артериалното налягане и редица други функции на организма. Голямо значение има нивото на шума и за състоянието на нервната система. Под влияние на шума децата стават неспокойни, раздразнителни, трудно заспиват, спят по-малко и често се събуждат. Ето защо, без да изпадаме в крайности, трябва да пазим тишина около детето, а когато то спи, да говорим шепнешком, да не удряме врати и прозорци, да не пускаме радиоапарати или телевизор. Когато детето е будно, също трябва да се избягват високият говор, пускането на домакински уреди, като прахосмукачка, перална машина, миксер и др., близо да малкото дете.

 

Чистотата и детското здраве

Чистотата на жилището трябва строго да се спазва. За почистване на детската стая не трябва да се използува метла. Ако нямате прахосмукачка, почиствайте стаята с влажна кърпа, но не замърсявайте въздуха и не вдигайте прах с метлата. С влажна кърпа се забърсват мебелите, а леглото на детето задължително трябва да се измива ежедневно.

Домашните животни пречат на чистотата в жилището. Котки, кучета, папагали, канарчета не трябва да имат достъп до малкото дете. Те могат да бъдат носители на опасни заболявания -чревни инфекции, токсоплазмоза, пситакоза и др. За предпазване от мухи и комари поставете мрежи на всички прозорци в жилището, а не само в детската стая.

Чистият въздух има голямо значение за здравето на детето. Детската стая трябва да се проветрява и да се осигурява сгряването й от преките слънчеви лъчи при отворени прозорци. Помещението трябва да се проветрява  през студените сезони, като прозорците се отварят за 10—15 минути няколко пъти през деня. През лятото прозорецът се оставя отворен непрекъснато. Най-практични и безопасни са малките горни прозорчета. През тях студеният въздух прониква по такъв начин, че достига до детето вече затоплен. Когато детето е навън, за бързо проветряване се отварят срещуположните врати и прозорци.

Увод в хигиена при бебето

Хигиенните грижи за детето и за средата, която го заобикаля, имат голямо значение за неговото здраве. В сравнение с възрастните малкото дете е много по-чувствително към инфекциите. То се ражда със слаби защитни сили спрямо тях и постепенно, в течение на месеци и години, придобива по естествен или изкуствен начин имунитет срещу редица заболявания. Причинителите на инфекциозните заболявания могат да проникнат в детския организъм през храносмилателната система, през дихателната система, през лигавицата на половите органи, през незарасналата пъпна раничка, през кожата, особено ако нейната цялост е нарушена. Ето защо детето, възрастните, които го обслужват, и всички предмети, до които то има достъп, трябва да бъдат безукорно чисти.

Възпитание

Решаваща роля има възпитанието

Какво би станало, ако детето не се възпитава? Естествено то няма да загине, но неговото психическо развитие ще се осъществява стихийно, защото ще зависи от случайни въздействия.

Възпитанието е сложна дейност, която организира въздействията на социалната среда така, че по най-ефикасен начин да активират и реализират възможностите на детето за развитие.

Възпитанието зависи от много условия. Преди всичко то трябва да бъде съобразено с индивидуалните особености на детето и със състоянието на неговата нервна система. Няма универсални педагогически методи, които да имат абсолютно еднакъв успех при различните деца. Върху едни те действуват положително и бързо, при други — точно обратното — потискат активността. Най-добре е, когато възпитателните задачи съответствуват на индивидуалните и възрастовите възможности на детето, без да са много сложни или много елементарни.

За правилното възпитание е необходима подходяща социална среда с разнообразни въздействия. Съществено значение имат педагогическият такт и умението на възрастните да поставят пред детето възпитателните задачи, владеенето на правилни педагогически методи и средства за въздействия, както и познаването особеностите на възпитателния процес.

При възпитанието на децата особена роля има и личното поведение на възрастните. Когато има несъответствие между думите и делата им, не може да се очакват положителни резултати.

Детето трябва да бъде възпитавано от първите дни на своя живот. Този процес продължава до пълната му зрялост, но през ранното детство той е най-интензивен, както е най-интензивно и самото развитие. Пропусне ли се или се пренебрегне нещо във възпитанието на детето през този етап от живота му, това може да окаже неблагоприятно въздействие върху психическото развитие и върху поведението през целия живот. Превъзпитанието е много по-трудно, отколкото своевременното и правилно възпитание.

Задачите на възпитанието през ранното детство произтичат от целта на комунистическото възпитание — многостранно развитие на личността. Тяхното осъществяване се извършва в зависимост от възрастта на децата.

Основна задача на възпитанието е укрепване и запазване здравето на детето и осигуряване на условия за пълноценно физическо и психическо развитие. Необходимо е своевременно да се развиват сензорната активност и движенията (основна предпоставка за активно свързване на детето с околната среда), говорът и емоци-онално-социалната сфера, да се създават навици и умения, както и да се установяват елементарни правила на поведение, мислене и творчество.

Психическо развитие и възпитание

Мозък и психика

Без мозък няма психика. Той трябва да бъде достатъчно развит, за да се появи психически живот. Съзряването на мозъка се извършва през индивидуалното развитие на човека. Този процес се влияе изключително благоприятно от навременните и разнообразни въздействия на социалната среда.

Главният мозък е съставен от сиво и бяло вещество. Сивото-вещество е изградено от нервни клетки, а бялото — от нервни влакна. Външната повърхност на главния мозък е образувана само от сиво вещество, което се нарича кора на главния мозък. В нея са локализирани центровете на съзнателната дейност на човека. Вътре в мозъка има други центрове, които се наричат подкорови, а самата област — подкорие. В нея е локализирана несъзнателната дейност.

Характеристика на психическото развитие

Развитието на сложната човешка психика започва от ранното-детство. През първите три години се поставят основите на бъдещата личност. Децата растат и се променят, а успоредно с това се усложняват задачите и методите на възпитанието.

Развитието на детето е единен процес, при който физическото и психическото развитие са взаимно свързани и обусловени. Известно е, че всяко заболяване на детето се отразява в една или друга степен неблагоприятно върху неговото психическо здраве. От своя страна, нарушеното психическо равновесие, състояние на страх и потиснатост влияят върху съня и апетита на детето, което неминуемо се отразява на здравословното състояние и физическото развитие. Естествено през този ранен период, когато детският организъм е най-неукрепнал, най-безпомощен и неустойчив спрямо отрицателните фактори на външната среда, първата грижа е опазването на здравето му. Но за да се развива правилно едно дете и да расте здраво, не е достатъчно да получава само разнообразна храна и хигиенни грижи, да бъде облечено в подходящо облекло и да живее на чист въздух. Безспорно това са абсолютно необходими условия, но само те не могат да осигурят всестранното развитие на детето и най-вече развитието на психиката му.

Развитието на психиката у детето е сложен процес и се извършва постепенно и в неразривна връзка с анатомичното развитие на мозъка и усъвършенствуването на неговите функционални възможности. Добре известно е, че психическата дейност се извършва в мозъка на човека, а през първите три години мозъкът претърпява бързо развитие. Това е най-благоприятното време за въздействия върху формирането на психическите процеси. По-късно, когато завършва функционалното развитие на нервната система, влиянието на възпитанието върху психическите качества на личността е изразено значително по-слабо. Ранната възраст е период на най-активно развитие и съзряване на нервната система и поради това положените грижи за психическото развитие и възпитание през този период имат неизмеримо значение за умственото развитие на детето.

Едни от най-простите форми на психиката, като усещанията, възприятията, елементарното запаметяване и простите емоции са присъщи и на животните. При тях обаче тези психически прояви са само биологически обусловени. Човешката психика се обуславя и от обществените форми на живот, благодарение на които се формира и най-висшата психическа форма — съзнанието. Разбира се, то се създава постепенно у детето, тъй като включва осъзнаването на околната среда и самосъзнанието като нещо различно от това, което го заобикаля. А за това естествено е необходимо време.

Функционално развитие

Дишане

Детето започва да диша след раждането. Кърмачето диша предимно през носа. Носните кухини са тесни и при възпаление (хрема) лесно се запушват. Това причинява смущения в дишането поради липса на умение да се диша през устата. Гръклянът също е тесен и е постлан с нежна лигавица. При възпаление той лесно отича, което може да доведе до механически затруднения в дишането. Трахеята и бронхите също са податливи на възпаление.

В алвеолите на белия дроб става обмяна на газовете между въздуха и кръвта. При вдишване въздухът навлиза от околната среда в алвеолите. Оттам кислородът преминава в кръвта, а от нея въглеродният двуокис постъпва в алвеолите. Обогатената с кислород кръв отива в сърцето й се разпраща по цялото тяло. При издишване въздухът от белия дроб по обратен път се изхвърля навън. Той е с повишено съдържание на въглероден двуокис и с намалено съдържание на кислород. При възпаление на белия дроб (бронхопневмония) се смущава алвеоларното дишане, поради което организмът на детето не може да получава необхвдимия му кислород и изпада в кислороден глад.

Непосредствено след раждането детето диша около 40—60 пъти в минута. С възрастта честотата на дишането намалява. Детето на 1 година диша около 30—35 пъти, а на 3 години — от 25 до 30 пъти в минута. При заболявания, особено на белия дроб, дишането се ускорява.

Дишането на новороденото дете е неритмично. След първата седмица ритъмът на дишането се стабилизира, но до края на първата година лесно се нарушава, особено при заболявания на белия дроб.

Физическо развитие

Развитието на детето разделяме на физическо, функционално и психическо. Физическото развитие се преценява с редица показатели, от които най-важни са ръстът и теглото.

 Ръст

При раждането детето има среден ръст от 50 до 51 см. Колкото е по-малко детето, толкова по-интензивно то нараства на дължина. До края на първата година детето порасла с 25 см и има ръст средно около 75 см. До края на третата година то израства с още 18 см и става 93 см, а на 4-годишна възраст достига 100 см. Това са средните стойности за увеличаване на ръста. Нормалните вариации са около 10% под и над средната норма. Така например средната норма за 2-годишното дете е 85 см, а нормалните граници са 8,5 см под и над средната норма или от 77,5 до 92,5 см.

Ръстът не се повлиява от остри заболявания така бързо, както теглото. Но при тежки и продължителни заболявания и при някои заболявания на жлезите с вътрешна секреция могат да се получат силни отклонения от средната норма. При децата до 3-годишна възраст ръстът зависи по-слабо от ръста на родителите. При по-големите деца тази връзка се проявява по-силно. При децата до 3-годишна възраст ръстът зависи главно от условията на живот. Стимулиращо влияние имат хранителните продукти, които съдържат животински белтъчини (месо, яйца, мляко и др.).

Развитие и възпитание

Най-характерната особеност на детския организъм е неговата изключителна способност да расте и се развива. Растежът представлява количествено увеличение на размерите и теглото на тялото, а развитието е качествено усъвършенствуване на строежа и функциите на организма.

Върху растежа и развитието оказват влияние както наследствените фактори, така и факторите на външната среда. Наследствените качества, получени от родителите, се проявяват в зависимост от условията, при които, се отглежда детето. Между тях на първо място следва да споменем храненето. Храната доставя градивни вещества за растящия детски организъм и енергия за извършващите се жизнени процеси в него. От хранителните вещества най-важно значение за растежа имат белтъците, които съдържат незаменимите аминокиселини, използуващи се за синтез на собствени белтъци. Най-ценни в това отношение са белтъците на млякото и преди всичко тези, които се съдържат в майчиното мляко, а така също белтъците на месото и яйцата.

Хранене на бебето

Храненето се определя като един от най-важните и съществени фактори които се отнасят към вишната среда, оказваща влияние на бебето. В различната възраст на детето трябва да се дава точно определена за него храна. Това е важно за неговия организъм. При по-малките деца избора в по-труден и трябва да се обръща повече внимание. Храната е като градивно средство за растящото дете. Тя трябва да се достатъчна за да може да удовлетвори неговата изразходвана енергия и за всичките му функции. При малките деца често се нарушава този баланс, между храната която се дава на детето и тази която му е необходима. За това при тя по често се появяват храносмилателни разстройства, анемия и други такива.  

 

Какво не трябва да забравяте при кърмене на новороденото

През първия месец след раждането кърмете бебето. Майчината кърма единствено удовлетворява напълно нуждите му. Дневното количество кърма след втората седмица е приблизително равно на 1/5 от теглото на детето. Най-сигурният критерий, че кърмата ви е достатъчна, е непрекъснатото наддаване на тегло — средно седмично по 200 г. През първия месец детето се кърми през 3 часа 7 пъти в денонощието с 6-часова нощна почивка. Към края на месеца седмото (нощно) кърмене отпада. Ако продължите да го кърмите и през нощта, условният рефлекс се затвърдява и вие ще трябва да кърмите нощем и през следващите месеци, а това е ненужно. Само по препоръка на лекаря нощното хранене се запазва и след първия месец при недоносени, бавно сучещи или недостатъчно наддаващи на тегло кърмачета. Между кърменията на детето се дава преварена подсладена вода.

 

 

Оригвания и повръщания

У някои кърмачета могат да се наблюдават оригвания и повръщания, без да е налице прехранване или заболяване. Характерно за тях е, че не са постоянни, могат да отсъствуват няколко дни и отново да се появят. Понякога те са придружени и от други нервни прояви, напр. двигателно неспокойство, плачливост и др.

За оригванията е характерно, че те се появяват почти веднага след хранене, без предшествуващи явления и усилия, най-често при промяна положението на детето, люлеене, клатене и др. Оригването може да се съпътствува от отделяне на мляко, което обикновено не е променено.

Повръщанията се появяват малко по-късно след хранене, предшествуват се понякога от двигателно неспокойство и напрежение на детето. Повърнатото мляко най-често е съсирено.

Необходимото количество кърма

Кърмата, която бебето изсуква през първите 1—2 дни след раждането, е много малко. Въпреки това редовно трябва да го храните, за да привикне, а същевременно и да се стимулира млечната секреция. Към 3-4-ия ден количеството на приетата кърма постепенно се увеличава и в края на първата седмица достига приблизително 65—70 г за едно кърмене или средно 450—500 г дневно. На табл. 5 е показано количеството кърма, която бебето изсуква през първата седмица след раждането.

Между кърменията давайте на детето течности, най-добре преварена подсладена вода (5% захар), а след 2—3-ия месец — шипков чай, който е богат на витамин С. Отначало бебето приема малко течности — 1 до 2 чаени лъжички на прием, но постепенно количеството им се увеличава до 5—6 лъжички. Най-добре е течностите да се дават преди поставяне на детето за сън или след хранене и никога преди хранене.

Достатъчна ли е кърмата ви? Най-сигурният критерий за това е непрекъснатото увеличаване теглото на детето. Това ще узнаете от детската консултация, която трябва да посещавате редовно два пъти месечно.

Таблица 5

Количество на кърмата (в грамове) през първата седмица

Ден след  ражданетоКоличество мляко при отделните кърменияОбщо количество мляко за денонощие 
1——–————
210-1570— 90—100
320—30120—160—200
435—45250—280—300
545—55320—350—380
655—60380—400—420
765—70450-470—500
 

Дневният Ви режим при кърмене

За вашето здраве и за увеличаване на кърмата ви е необходимо правилно построен дневен режим.

Осигурете си 8 часа сън през нощта и 2 часа през деня. Съчетавайте дневния и нощния си сън с този на детето. Лягайте и ставайте в определено време.

Прекарвайте достатъчно време на чист въздух. Разходката на открито е необходима не само за детето, но и за вас и за кърмата ви. През много студени зимни дни, ако разходката на бебето не може да се осъществи, разходете се без него. Разходка от половин час на ден ще ви освежи и ободри и косвено ще допринесе за увеличаване на кърмата.

Извършвайте ежедневно обикновената си домашна работа. Тя не се отразява вредно на млечната секреция. Избягвайте само тежката физическа и умствена преумора.

Предпазвайте се от нервно напрежение, тревога, болка и всякакви отрицателни преживявания. Те водят до намаляване на кърмата. За вас е необходимо спокойствие. Направете всичко, за да го постигнете.

Непрекъснатото суетене около детето е излишно. То ви лишава от спокойствие и почивка. Ако скучаете, създайте си развлечения — слушайте приятна музика, четете електронни книги.

Не се стремете да се върнете много скоро към предишния си начин на живот — танци, спорт, компании, тежка домашна или производствена работа. Това намалява контакта ви с детето. По този начин вие сама ще бъдете причина за намаляване на кърмата.

Ако имате излишна кърма

Тогава трябва да започнете да я изцеждате. Как се извършва това? Преди изцеждане измийте добре ръцете си с вода сапун и четка. След това измийте гърдите с вода и сапун и избършете гръдните зърна с тампонче памук, напоено с преварена вода. Пригответе изварено градуирано шише. На него поставете изварена стъклена фуния.

Преди изцеждането направете масаж на гърдите, който допринася за по-бързото отделяне на млякото. Масажът се състои от няколко леки кръгови движения на ръцете ви върху гърдите по хода на часовниковата стрелка около ареолата. След масажа преминете към изцеждането. Хванете с палеца и показалеца на дясната си ръка края на ареолата и притиснете млечните канали, а след това движете пръстите напред. 

Page 1 of 212