Стенни плочки

Фаянсовите стенни плочки се състоят от бисквит, приготвен от бяла глазура чрез печене, и стъкловиден пласт – глазура, която е нанесена върху бисквита също чрез печене. Глазурата създава истинския ефект на фаянсовите плочки, чрез нея в облицовката може да се постигне най-голямо разнообразие.

Ако в глазурната маса се прибави борна киселина, при печенето се получава глазура с голям блясък. Ако се прибави креда, глазурата става матова.

Фаянсови плочки с матова глазура се употребяват навсякъде, където се налага да се избегне отразяване на светлината и където трябва да се постигне топлота и уют.

Различаваме едноцветни и многоцветни глазури. При последните се преливат два или три цвята. Цветовата гама варира от ярко бяло до плътно черно. Осведомете се най-напред какво се предлага на пазара, а след това направете избора си. От практична гледна точка за облицовка ви препоръчвам светлите тонове, въпреки че черното, тъмносиньото и тъмночервеното са така привлекателни. Поставени зад ваната, по такива плочки се вижда всяка пръска и след всяко къпане ще трябва да миете и лъскате стените.

Фаянсовите плочки се произвеждат в следните размери:

  • 150 х 150 mm, дебелина 6 mm
  • 150 х 75 mm, дебелина 6 mm
  • 150 х 108 mm, дебелина 5 mm
  • 200 х mm тт, дебелина 7 mm

Ако ви попаднат плочки, останали от минали години, дебелината им може да е 4 mm.

Какъв размер плочки ще изберете, зависи пак от вас. Винаги на големи площи по-добър ефект се постига с по-голямоформатни плочки. Размерът 150 х 150 mm би трябвало да изберете и когато в облицовката ще включите плочки закачалки, сапуниерки и други подобни, тъй като те се произвеждат с дължина на ръба 150 mm.

За това, как трябва да процедирате при правоъгълните плочки има по ранна тема. Ако имате възможност да купите евтино повредени плочки, можете да отстраните повредените части, като отрежете равномерни ивици. По този начин ще получите правоъгълен формат, например 130 х 150 мм. Такъв формат също позволява красиво оформление на площите. Трябва да са ви известни следните качества на плочките: бисквитът по принцип е бял, за да не се повлияе отрицателно цветът на прозрачната глазура. Той е порьозен, а оттам и водопоглъщащ. Глазурата е плътна, ще рече, водонепропусклива и лесно се почиства. В общи линии фаянсовите плочки са чувствителни на удар.

Допълнителни и помощни материали

Вече сте прочели, че в сградата или в строителния елемент трябва да прониква колкото се може по-малко влага и че водният резервоар трябва да се уплътни отвътре. За да се изпълнят тези изисквания, се прави изолация. За целта ви е необходима покривна мушама със или без пясъчна посипка. Отделните листове може да съедините с битумно лепило, а хидроизолационната замазка ще направите със студен битум. Ако не можете да си набавите битумно лепило и замазка, подходящи са и катранените материали, само че те трябва да се употребяват в горещо състояние.

Бетонът и строителният разтвор могат да се направят водонепропускливи и без да се използват битум и катран. За целта се употребява уплътнителят за строителни разтвори цегерапид. Той се смесва с вода в съотношение 1:10 /1 л.. цегерапид на 10 л. вода/. Приготвеният по този начин бетон или строителен разтвор се уплътнява дотолкова, че става водонепропусклив.

Ако например искате да постигнете хидроизолация на стените на кабината за душ или пък иззиждате басейн, тогава между зидарията и плочките трябва да има пласт водонепропусклив строителен разтвор. За циментовия разтвор ще изберете пропорция 1:3. По-големият процент цимент ще запълни празнините между песъчинките.

Лепене на начупени плочки върху маса или друга повърхност

Добре би било с плочки да застелете някоя маса, дъската на прозореца за цветя или плота на стойката за цветя. Тогава влагата от поливането не ще ги поврежда, а разсипаната пръст ще може лесно да се почиства. За тази работа са подходящи глазирани плочки за стена. Най-съществените им качества са ви познати вече от описанията, направени досега.

Тъй като при облицоване на плотове първостепенно значение има комбинирането, само в редки случаи ще използвате плочките с първоначалната им форма и размер. Добър ефект ще постигнете, ако разчупите плочките несиметрично и ги подредите така, както са се разчупили. Плочкаджиите наричат този вид подреждане “трошена мозайка”. Като елемент на оформлението фугата играе първостепенна роля. Картината се оживява особено много, когато се употребят плочки с различен цвят. Имайте предвид обаче, че плочките не са еднакво дебели и внимавайте да не използвате на едно място матова и блестяща глазура.

Теракотни плочки за вътрешна подова настилка

Повърхността на пода трябва да е устойчива на изтриване и да гарантира сигурност срещу подхлъзване. На открито е необходимо материалът да е мразоустойчив, а площта да има наклон, за да се избегне образуването на локви. Другите, споменати вече основни положения за целта на облицоването с плочки, са и тук в сила. Настилката трябва да предпазва носещата основа – пода, но същевременно и естетически да го оформя. Такъв под се износва по-трудно. В жилищни помещения обаче това качество играе второстепенна роля.

Най-често се употребяват неглазирани теракотни плочки с различни форми и размери. Благодарение на сравнително малката си порьозност те и без глазура са водоотблъскващи. Както вече казахме, подовете покрити с плочки, са особено подходящи за мокри помещения, т. е. специално за бани, ниши за душ,

тоалетни и кухни. Освен това, ръководейки се от тези съображения, можем да стигнем до редица други идеи. Подът на балкона, на лоджията, на градинската беседка или на вилата, на някое помещение в мазето или пералнята заслужава да бъде настлан с плочки. Ако е в стил с оформлението на къщата или ако е целесъобразно /както например при стълбите за мазето/, стъпалата на стълбите могат да се облицоват с неглазирани плочки.

Избор на теракот и фаянс затворени помещения

Облицовката в затворени помещения се отличава принципно от тази на открито, но не се налага да бъде мразоустойчива. Като елемент на украсата тя поема и вътре в сградата същите задачи. Ако на открито трябва да предпазва от дъждовната вода, в помещения като кухни, бани или ниши с душ облицовката трябва да предотвратява проникването на пръски в стената.

Днес често пъти модният ефект малко се надценява. Стенни плочки с тъмна глазура черно, тъмнозелено, тъмносиньо и т.н., обикновено будят възхищение. Без съмнение при прецизно изпълнение се получава привлекателен външен вид. За площите около печката в кухнята, над мивката или ваната, навсякъде, където до облицовката достигат пръски от мазнина, сапун и други подобни, мислете по-практично. Върху тъмната облицовка се вижда всяка пръска. В такъв случай, ако искате повърхността да е винаги красива, ще трябва постоянно да бършете и да лъскате.

Разбира се, и други площи се покриват с плочки – напр. подове на мокри помещения. За кухнята трябва добре да прецените. Ако тя ви служи изключително за готвене, тогава настилането на пода с керамични плочки е напълно подходящо. Ако обаче имате кухня-дневна, в която се и храните, такъв под е твърде студен.

Лепене на плочки на различни повърхности

Има два основни метода или две техники за закрепване на плочките към основата. Различните видове плочки се залепват със строителен разтвор, като фаянсовите могат да се лепят и с лепило. Не във всички случаи е възможно да използвате двете техники. Ако можете да избирате, като любител би трябвало да предпочетете залепването с лепило, тъй като то има много предимства и е значително по-лесно за изпълнение.

Тъй като плочките не могат да участвуват в тези движения, двата материала се отделят един от друг или по-точно казано, плочките се отлепват от основата.

Малко по-различно реагират материалите, когато основата е от талашитни плоскости или от пресован картон; при тях движението е по-слабо.

Ако трябва да преустроите някоя стара сграда, напр. някоя паянтова конструкция, и се налага заедно със зида да облицовате и дървена греда, тогава върху гредата се наковава изолационна мушама. Върху нея се опъва рабицова мрежа, която се закрепва към зидарията. Така облицовката няма да е в непосредствен контакт с дървото.

Ако основата е от пластмаса или от някакъв подобен материал, можете да налепите плочките направо върху нея.

Трябва да изберете лепило, подходящо за съответната основа. Фаянсовите плочки могат да се лепят с почти всички видове лепила. Ако не е възможно да се приложи тази техника, тогава се опъва само рабицова мрежа и върху нея се нанася строителен разтвор. За всички други видове основи трябва да се посъветвате със специалист, преди да вложите усилия в работа, която няма да задоволява изискванията.

При поставяне на плочки със строителен разтвор спазвайте общото правило – свързващото вещество в разтвора да е същото, каквато г и основата.

Не комбинирайте никога цимент с гипс или обратно, гипс с цимент, нито пък ги поставяйте в допир един с друг!

Тухли за иззиждане на прости строителни елементи

При избора на тухли решаващо значение имат техните качества. От плътността, съответно от помпозността на тухлите, произтичат всички останали свойства.

По-порьозните /към тях спадат обикновените тухли, тухлите с напречни или надлъжни кухини, решетъчните тухли и главно газобетонните тухли/ са леки и действат топло и звукоизолиращо. Сравнително плътните в тухли /към тях спадат твърдоизпечените и клинкерите/ са тежки, мразоустойчиви и имат голяма якост.

За вашите цели е най-добре да използвате обикновени или газобетонни. Нормалните размери на обикновената тухла са дължина 240 mm, широчина 115 mm и височина 71 mm и тежи средно 3,3 kg, докато газобетонната тухла със същите размери тежи само 1,2 kg Затова последните се произвеждат и в по-големи формати – блокове.

Лепила за плочки

Лепилата имат задачата да свържат здраво материалите, в нашия случай плочките, с основата.  При това няма значение, дали площта е хоризонтална или вертикална. При избора на лепилото трябва да се вземат под внимание следните фактори:

  1. Равнинни ли са двата материала – основата и плочката?
  2. Съществуват ли, макар и най-малки отклонения от равнинност?
  3. Грапава ли е основата, каквато е например неизмазаната зидария?

Видове лепила:

  1. В първия случай трябва да се употребят кашообразни до течни лепила.
  2. Във втория случай лепилото трябва да е пластично, за да може не само да свързва, но и да изравнява малки грапавости.
  3. В третия случай не може да се приложи закрепване с лепило.